Богат, беден
- Автор: Шоу Ирвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Мечкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Богат, беден». Краткое содержание книги:
Конфликтът между братята Джордах е конфликт между две ценностни системи с недвусмислено изразен идеен характер. Самоуверен и амбициозен, единият отстоява правото си да преуспее в живота с цената на непосилни жертви. В стремежа си към материален успех той се лишава съзнателно от пълноценни човешки контакти. Другият е принуден — в непрестанна борба с околните — цял живот да се разплата със себе си. Любовта и алчността, честолюбието и корупцията се изявяват сред сложни взаимоотношения и драматични ситуации.
Богатството и бедността имат неподозирани измерения в човешките души и техните външни прояви чертаят противоречията в житейския път на героите.
— Ако те интересува, да знаеш, че те откупих — каза баща му. Той не се обърна, говореше, загледан право напред. — Пет хиляди долара съм дал на този лихвар за парче месо от неговата плът. Не знам друг някой да е платил повече, задето е преспал с момиче. Дано поне да си е струвало.
Томас искаше да каже, че съжалява, че някога, по някакъв начин ще се отплати на баща си. Но просто не можеше да изрече думите.
— И не си мисли, че съм го направил за теб — продължи баща му — или за Харолд…
— Недей, Аксел… — започна Харолд.
— И двамата да умрете довечера, няма да си загубя апетита — каза баща му. — Направих го заради единствения човек от семейството, който заслужава нещо — заради брат ти Рудолф. Не искам да пропадне в живота, защото има брат затворник. Но не искам повече нито да те видя, нито да те чуя. Сега взимам влака за в къщи и всичко между нас е свършено. Разбра ли?
— Разбрах — отговори мрачно Томас.
— И трябва да се махнеш оттук — каза чичо Харолд на Томас. Гласът му трепереше. — Това е условието, което постави мистър Чейс, и аз напълно го подкрепям. Ще те закарам в къщи да си събереш багажа и повече в моя дом няма да преспиш и една нощ. Това също ли е ясно?
— Да, да, — каза Томас. Нека се разпореждат в целия град. На кого е притрябвал такъв град?
Повече приказки нямаше. Когато чичо Харолд спря пред гарата, баща му слезе от колата, без да каже нито дума, и куцайки, се отдалечи, като остави вратата на колата отворена. Чичо Харолд трябваше да се пресегне и да затръшне вратата.
На леглото в празната таванска стаичка имаше малък очукан куфар. Томас го позна. Беше на Клотилд. Чаршафите ги нямаше, а дюшекът беше навит, сякаш танте Елза се страхуваше, че Томас може да подремне на леглото за няколко минути. Танте Елза и дъщерите й ги нямаше в къщи. За да избегне опасността от разлагащото влияние, танте Елза беше завела дъщерите си на кино този следобед.
Томас нахвърли бързо вещите си в куфара. Те не бяха много. Няколко ризи, бельо, чорапи, още един чифт обувки и пуловер. Свали работния комбинезон, с който го бяха арестували, и облече новия сив костюм, който танте Елза му бе купила за рождения ден.
Огледа стаята. На масата лежеше книгата от библиотеката. Непрекъснато му пращаха съобщения, че срокът за връщане е минал и че глобата за закъснението е два цента на ден. Сигурно вече им дължеше към десет долара. Той хвърли книгата в куфара. Да му напомня за Елизиум, Охайо.
Затвори куфара и слезе в кухнята. Искаше да благодари на Клотилд за куфара. Но нея я нямаше там.
Излезе в преддверието. В столовата чичо Харолд ядеше прав голямо парче ябълков пай. Ръцете му трепереха. Чичо Харолд винаги ядеше, когато беше нервен.
— Ако търсиш Клотилд — каза той, — не си губи времето. Изпратих я на кино с леля ти Елза и с децата.
Е, поне едно кино й осигурих, помисли си Томас. Всяко зло за добро.
— Имаш ли пари? — попита чичо Харолд. — Не искам да те арестуват този път за скитничество и цялата история да започне отначало. — Той лакомо нагъваше сладкиша.
— Имам пари — отговори Томас. Разполагаше с двадесет и един долара и няколко дребни монети.
— Добре. Дай ми ключа си.
Томас извади ключа от джоба си и го сложи на масата. Имаше желание да хвърли останалия сладкиш в лицето на чичо Харолд, но каква полза от това?
Двамата се изгледаха. По брадата на чичо Харолд имаше трохи от сладкиша.
— Целуни Клотилд от мен — каза Томас и излезе през вратата с куфара на Клотилд в ръка.
Отиде пеша до гарата и за двадесет долара си купи билет, за да замине колкото се може по-далеч от Елизиум, Охайо.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Котката го гледаше втренчено от ъгъла със злобни, немигащи очи. Враговете й се сменяха. Който и да слезеше вечер в мазето да работи сред непоносимата горещина, тя го следеше все със същия хладен, убийствен поглед в топазено-жълтите си очи. Това наблюдение, което продължаваше цялата нощ, смущаваше Рудолф, който мяташе кифлите в пещта. Чувствуваше се неудобно, когато не се харесваше на някой, дори и на животно. Опита се да спечели благоразположението на котката, като й наля още мляко в паницата, после се помъчи да я погали с думите: „Коте, хубаво котенце“, но котката си знаеше, че съвсем не е хубаво коте, и си лежеше с подвита опашка, отдадена на планове за убийство.
Аксел беше заминал преди три дни. От Елизиум нямаше никакви новини и никой не знаеше още колко нощи Рудолф ще трябва да слиза долу в мазето, да стои пред разпалената пещ, да диша брашнения прах и с отмалели ръце да вдига, да хвърля в пещта и да вади тавите с кифли. Не можеше да си представи как баща му издържа всичко това. Толкова години наред. След три нощи в пекарната Рудолф се чувствуваше напълно изтощен, под очите си имаше сини кръгове от умора, а лицето му беше съвсем измършавяло. Освен това сутрин трябваше да разнася кифлите с колелото. И после да ходи на училище. Утре имаха важно контролно по математика и той нямаше как да се подготви, а по математика по начало не беше много силен.