Дар от злато
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: verity ames/jonas quarrel #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росен Рашков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дар от злато». Краткое содержание книги:
И тя не го остави да чака, понасяйки се в бесен ритъм. Беше истинско удоволствие да чувства под себе си твърдите му мускули. Беше истинско удоволствие, че може да донесе такава наслада на този силен мъж. „Господи, аз го обичам, влюбена съм в него“ — помисли си тя, усещайки го да изживява оргазма си малко след нейния. Отпусна се тежко върху мокрите косъмчета на гръдния му кош. Отвори очи и погледът й попадна върху електронния часовник на нощното шкафче.
— Джонас, ставай! Щях да забравя. Започва след около час.
— За какво, по дяволите, говориш?
— За търга на Кейтлин Евинджър. Спомняш ли си, че тя не е отменила нищо. Вярно е, че гостите бяха изхвърлени, но това едва ли ще ги спре да се върнат отново. Те са колекционери, а тях не ги тревожи особено, че някой е бил убит през нощта. Историята, която се разигра снощи, само ще увеличи още повече цената на „Кръвожадност“. Щом всички се появят в къщата, Кейтлин ще бъде принудена да проведе търга, за да избегне скандала.
— И какво от това? — намръщи се Джонас.
— Как какво? Тави ще се окаже права. След като продаде картината, Кейтлин може да посегне на живота си.
— На мен не ми пука, да прави каквото иска.
— Недей така, Джонас, не можем да я изоставим, след като всичко е свършило.
— Какво значи това? Че отново ще я спасяваш?
— Ако мога.
Верити взе хавлията си и влезе в банята. Джонас изруга, а после измърмори нещо, което тя не можа да чуе от шума на водата.
— Какво каза?
— Казах, че току-що загуби наградата за „Най-страшна жена на годината“.
Глава XX
Верити видя колите, паркирани пред сивата къща, веднага щом излязоха от последния завой на криволичещия път. „Дано не е твърде късно!“
— Моля те, по-бързо, Джонас!
— Успокой се, закъде си се разбързала?
— Не можеш ли да разбереш? Никой не знае, а и не се интересува какво ще стане с Кейтлин, след като търгът завърши.
— Ако искаш моето мнение, тя ще оцелее. След като си е отмъстила, едва ли ще се самоубие, само заради една картина.
— Не говоря само за самоубийство, може да спре изобщо да рисува.
— Няма да е голяма загуба.
— Това не е истина. Евинджър е много талантлива художничка.
Макар че беше спала само два часа, Верити бе заредена с енергия и решителност. Още преди Джонас да изключи двигателя, отвори вратата и хукна към къщата. Натисна звънеца, но тъй като не получи отговор, настойчиво заудря с юмрук.
— Не чакай някой да ти отвори, всички са горе в ателието на третия етаж — Джонас се протегна и бутна навътре незаключената врата. — Хайде, напред, героиньо.
Верити нямаше нужда от нова покана и се втурна по стълбището. Къщата изглеждаше пуста и стъпките й отекнаха в тишината. Джонас я следваше по петите, но с безгрижие, на което можеше само да завиди. Стъпките му бяха елегантни и безшумни. „По дяволите, аз вече съм мокра, а той тича като професионален атлет. Добре, че в леглото не е толкова безгрижен“ — помисли си Верити.
Дишайки тежко, достигна до последния етаж. Вратата на ателието беше широко отворена. Трима мъже и две жени стояха пред откритото платно на „Кръвожадност“. Кейтлин беше на няколко крачки зад тях и бе отпуснала цялата тежест на тялото си върху ебонитовия бастун. Лицето й изглеждаше бледо и състарено.
Тави първа ги забеляза и в очите й проблесна надежда. След нея всички обърнаха очи към новодошлите.
— Не трябваше да се връщаш, Верити. Ние почти свършихме тук.
— Трябваше да се върна, Кейтлин. Забрави ли, че аз съм ти приятелка.
— Твърде късно. Всичко е твърде късно.
— Мисля, че последното наддаване е мое. Някой ще вдигне ли цената? — обади се мъж на средна възраст, облечен в елегантен сив костюм.
Джонас пристъпи малко по-напред.
— Не бързайте толкова, сър. Знам, че след събитията от снощи картината ви се струва още по-привлекателна, но ще трябва да почакате. Сега мис Еймс ръководи търга.
— Какво, по дяволите, става тук? — възмути се една по-възрастна жена. — Аз дошла да върша бизнес тук, а не да участвам в театър. Вдигам цената на мистър Росендър с още хиляда долара.
Верити обърна очи към нея.
— Можете да запазите парите си. Картината вече не се продава.
От всички страни последваха учудени въздишки. Тя не им обърна внимание, взе едно малко ножче от масата с инструменти и тръгна към картината.
— Хей, какво, по дяволите, мислите, че правите?
— Джонас, успокой господата.
— Съжалявам, приятели, но аз работя за тази дама. Ако имате възражения, обръщайте се към мен.
Други протести не последваха.
— Кейтлин, нали повече нямаш нужда от тази картина?
— Защо, какво мислиш да правиш с нея?