Покушението
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Покушението». Краткое содержание книги:
Той се казва Джак Ричър и е бивш военен полицай.
Задачата на Джак е да се опита да убие вицепрезидента Армстронг. Ако покушението се окаже възможно, то значи има фатални пропуски в системата за охрана. Още повече, че в момента Фрьолих е подложена на ужасно изпитание, защото е получила заплаха, че Армстронг скоро ще умре.
Брус Армстронг, Брайън Армстронг.
Те всъщност не си приличаха чак толкова. Нито пък поотделно приличаха на Армстронг. Едва ли някой би ги сбъркал един с друг, дори от пръв поглед, в тъмното или в забързана тълпа хора. Трима американски мъже на средна възраст, със светли коси и сини очи — това бе всичко. Но може би тъкмо поради тази неопределеност в известен смисъл си и приличаха. Ако човек се опиташе да класифицира по основни антропологични критерии населението на земята, доста трудно щеше да намери някаква съществена разлика между тях тримата. И във всеки случай тази разлика нямаше да е по такъв елементарен признак, като мъж-жена, бял-черен, висок-нисък, млад-стар, мургав-светъл, синеок-тъмноок. Защото по всички тези признаци тримата Армстронг не се различаваха помежду си. По-точно, доколкото имаха някакви различия, те бяха доста по-фини и неуловими.
— Какво мислиш? — попита Банън.
— Достатъчно приличат на него, за да стане ясно кого са имали предвид — отвърна Ричър.
— Така е — каза Банън. — Оставили са две жени вдовици и общо пет деца без бащи. Много забавно, нали?
Никой не отговори.
— Какво друго ни носиш? — попита Стайвесънт.
— Работим по въпроса — отвърна Банън. — Отново сравняваме отпечатъка. Този път с всички възможни картотеки в цивилизования свят. Но не смятам, че има основания за оптимизъм. Обиколихме съседите на Нендик. У тях не идвали често гости. Самите те като двойка се срещали с приятелски семейства най-вече в някакъв бар на около петнайсет километра от къщата им, по посока на летището Дълес. Свърталище на полицаи. Очевидно Нендик предпочитал за компания хора с по-ниско обществено положение.
— А преди две седмици? — попита Стайвесънт. — Когато са отвлекли жена му? Положително съседите са забелязали някаква суматоха.
Банън поклати глава.
— През деня улиците в този квартал са доста оживени. Майки, деца, футболни топки. Но не знаят нищо. Никой нищичко не помни. Разбира се, отвличането може да е станало и през нощта.
— Аз мисля, че по-скоро Нендик сам им я е закарал — обади се Ричър. — Те са го принудили. За да го заболи още повече. За да го накарат да се чувства виновен. За да го сплашат и подчинят изцяло на волята си.
— Много е възможно — каза Банън. — Че е уплашен, в това няма съмнеше.
Ричър кимна.
— Според мен тия типове са изпечени садисти. Много им се отдават тънкостите на играта. Затова са адресирали посланията си до вас. За да може Армстронг да разбере, че го грози опасност тъкмо от онези, които са натоварени да го пазят.
— Само че досега нищо такова не е чул от тях — каза Нили.
Банън не коментира. Стайвесънт помълча и попита:
— Нещо друго?
— Нашето заключение е, че нови послания няма да има — каза Банън. — Те ще нанесат удара когато и където сметнат за най-удобно. Разбира се, без да ви предупреждават повече. Защото, ако опитат, а не успеят, поне ще гледат да не разберете за опита, за да не изглеждат некадърни в очите ви.
— Имаш ли някакво предчувствие къде и кога може да стане следващият опит?
— Ще поговорим и за това утре сутринта. В момента работим по една хипотеза. Предполагам, че утре сте на работа?
— Че защо да не сме?
— Нали е Денят на благодарността…
— Армстронг ще работи, значи и ние с него.
— Какво ще прави?
— Ще се прави на добър в един приют.
— Това разумно ли е?
В отговор Стайвесънт само вдигна рамене.
— Нямаме избор — каза Фрьолих. — Добрият политик трябва да раздава печена пуйка на бедните в Деня на благодарността, и то в най-скапания квартал на града. Така пише в конституцията.
— Добре, да изчакаме до утре сутринта — каза Банън. — Тогава може да се наложи да го разубеждавате. Или да променяте конституцията.
Той стана от мястото си, заобиколи масата и събра снимките, сякаш бяха някаква скъпоценност.
Фрьолих остави Нили в хотела и после закара Ричър до дома си. През цялото време мълчеше. Демонстративно и враждебно. Той издържа, докато стигнаха моста над реката, после се предаде:
— Какво има?
— Нищо — отвърна тя.
— Все има нещо — настоя той.