Капитанът и дивата котка
- Автор: Мартин Кэт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитанът и дивата котка». Краткое содержание книги:
Той размаха заплашително пръст, свали жакета си, сивата жилетка и колосаната яка, разкопча бялата риза.
— Омръзна ми постоянно да се моля като просяк, Глори. От днес нататък ще правиш, каквото ти казвам.
Той смъкна ризата, захвърли я на едни стол и се изправи над нея. Очите му бяха буреносно сиви. Изглеждаше мрачен и гневен — и дяволски красив. Глори изпита неудържимо желание. Без да иска, тя протегна ръце към него, закопняла за прегръдката му. Когато той се наведе над нея, тя зарови пръсти в косата му и притегли устата му към своята. Никълъс простена и я зацелува с цялата страст, на която беше способен.
Когато се откъсна от прегръдката й и започна да разкопчава копченцата на гърба на роклята, тя го погледна несигурно през рамо.
— Защо никога не мога да ти устоя? — прошепна с нежна усмивка тя.
— Защо, когато съм близо до теб, моментално забравям гнева и изгарям от желание да те любя? — отговори пламенно той.
Глори се усмихна. Какви хубави думи. Никълъс й помогна да се съблече и свали панталона си. Отпусна се до нея и леглото изскърца под тежестта му.
— Ти ме докарваш до лудост и въпреки това те желая като никоя друга жена.
Устните му завладяха устата й и доволната й въздишка премина в сладостен стон.
След като се любиха, Глори се настани удобно на рамото му и затвори очи. Сгорещеното й тяло беше покрито със ситни капчици пот, които бавно изстиваха. Никълъс дишаше равномерно, но тя знаеше, че и той не спи.
Тежките завеси бяха спуснати и лицето му беше в сянка.
— Кажи, че ме обичаш — прошепна настойчиво той.
Глори усети как в гърдите й заседна буца и сърцето й заби като безумно. Когато не отговори, мускулите на ръката му се напрегнаха.
— Трябва ми още време — отговори най-сетне тя.
Никълъс не отговори. Мускулите му дълго останаха напрегнати.
На сутринта, когато Глори се събуди, мъжът й беше излязъл. Слънцето беше вече високо в небето и обещаваше слънчев мартенски ден. Глори побърза да се измие. Бетси й донесе светложълта кашмирена рокля и вдигна косата й на красиви къдрици зад ушите. Глори обиколи къщата и намери Артър в стаята за закуска, но Кристин и Никълъс не се виждаха никъде.
Може би бяха в обора. Глори се втурна като вихър към голямата сграда, но и там не го намери. Един от ратаите, които поддържаха пасищата, й каза, че го е видял само преди няколко минути. Тя се върна в обора, за да види конете, и се наслади на свежия аромат на сено, примесен с острата миризма на животните. Реши да потърси и в стаичката със седлата, отвори ниската вратичка и откри Кристин Педигрю в силните обятия на съпруга си. Никълъс изруга тихо и веднага я пусна. Кристин направи няколко крачки назад. Кръглите й бузи пламтяха от срам.
— Не е това, което си мислите, уверявам ви. Просто се спънах и Никълъс едва успя да ме подкрепи, за да не падна. — Малката стая беше напоена с аромат на лавандула.
— Колко практично — промърмори Глори и стисна ръце в юмруци.
— А сега ви моля да ме извините, трябва да си събера багажа. — Кристин мина покрай Глори и изчезна в посока към къщата.
Глори я проследи с враждебен поглед.
— Ти явно пак си решила да повярваш в най-лошото. — Дълбокият, треперещ от гняв глас на Никълъс я стресна и я накара да се обърне. — Кълна ти се, тя се промъкна зад мен и помислих, че си ти. Нищо не се случи. Няма да се извинявам до края на живота си за нещо, което не се е случило. — Погледът му беше хладен, сдържан, но и предизвикателен. След малко изправи рамене и заяви: — А сега трябва да се върнем в къщата и да изпратим гостите си. Утре заминаваме за града.
Никълъс мина покрай нея със здраво стиснати устни и Глори не се опита да го спре. Само го проследи с поглед, докато изчезна. Не беше способна да се помръдне. Изведнъж на устните й изгря усмивка. Не можеше да си обясни как бе станало, нямаше представа защо, но за първи път след женитбата си беше убедена, че Никълъс е казал истината.
През останалата част на деня почти не се видяха. Пожелаха добър път на семейство Педигрю — Никълъс хладен и сдържан, Глори с принудена усмивка; после, без да каже дума, Никълъс се скри в обора. Глори не го задържа. Двамата вечеряха заедно, но почти не разговаряха. Веднага след като станаха от масата, Никълъс й пожела лека нощ и се затвори в кабинета си.