Разпръснати слънца
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Разпръснати слънца». Краткое содержание книги:
Докато чакаше водачът на клана да го приеме, в главата му се мятаха безпорядъчни мисли.
— Все пак е някакво решение, нали? Трябваше по-рано да се заемем с нещо подобно, ГУ.
— Не мога да разбера смисъла на изявлението ти, Кото Окая — отвърна роботът.
Кото махна небрежно с ръка. Не беше очаквал нещо друго.
— Както и да е, няма значение.
Отново потъна в записките и изчисленията си. Обичаше да работи с хартиен бележник вместо с електронен — намираше го за сковаващ мислите. Истинската хартия му даваше свободата да мисли необвързано, а след като приключваше, ГУ резюмираше основните идеи и им придаваше разбираема форма. Сега двете аналитични компита го придружаваха, в случай че му потрябват при разработването на теорията. Когато Дел Келъм дойдеше…
— Защо всъщност се бави?
— Нямам достъп до разписанието му, Кото Окая — отвърна ГУ.
— Аз също — добави КР.
— Поредната главоблъсканица — въздъхна Кото.
Не му беше за първи път да запознава лаици с теориите си. Майка му го беше учила как да го прави дори когато трябва да срещне възраженията на другите водачи на кланове. Скитниците не бяха лишени от въображение, нито се бояха да поемат рискове, но бяха консервативни и предпазливи. Клановете бяха преживели твърде много трагедии и бедствия през годините.
— Трябва да си твърд и да представяш неопровержими заключения — казваше Ихи Окая. — Ако проявиш дори малко колебание, ще те изядат жив и никога няма да одобрят проекта ти.
Изправена срещу хидрогската враждебност спрямо небесните мини, говорителката Перони бе призовала всички скитници да потърсят нови начини за добив на екти. Кото се бе заел ентусиазирано с това предизвикателство и новият му план бе невероятно прост — по-скоро детска игра, — но въпреки това можеше да е невероятно ефективен. Достатъчно бе днес да убеди Дел Келъм — и без това не се предвиждаше друг участник.
— Хубавото е, че става въпрос за операция от малък мащаб — прошепна той на КР.
— Не схващам смисъла… — поде компито.
— Какво си шушукате? — обади се Дел от вратата.
— О, нищо, просто преговарях представянето си — обясни Кото.
— Не обичам подготвени речи. Достатъчно е да ми кажеш какво мислиш. Откри ли нещо на изоставения кораб?
Кото погледна двете компита, сякаш търсеше в тях подкрепа.
— Какво ще кажете за един съвсем простичък начин за отваряне на хидрогска бойна сфера? Прост и евтин.
— Тези две думи не се чуват често заедно напоследък — Келъм го покани да седнат. — Дай да видим.
Кото постави на масата чертежите си и обясни как неочаквано се е натъкнал на решението с малкия хидрогски съд — предполагал, че същият принцип би трябвало да е в сила и за големите бойни кълба, чиито мембрани би трябвало да трептят при идентична честота.
Водачът на клана разглеждаше чертежите и изчисленията и се чешеше замислено по брадата.
— Кото, да ти призная, обикновено не разбирам нищичко, когато ми говориш. Но този път всичко ми изглежда толкова просто, че не мога да повярвам.
— Съгласен съм, че не е сложно. Но това е още една причина да е ефикасно. Смятам да го нарека „звънец за врата“. Бихте ли могли да ги изработите тук?
Водачът на клана се намръщи.
— Не обиждай работниците ми, Кото. Дори непохватните зевесета биха могли да се справят с нещо толкова просто. Нещо повече, смятам да го възложа на тях. Едва ли ще се оплакват, че изработват оръжия за борба с хидрогите.
Кото засия.
— Ами тогава да почваме незабавно — не се знае кога ще ни потрябват. Дали не бихме могли да пратим съобщение и на Ханзата?
Дел Келъм се намръщи.
— Просто така? След всичко, което направиха зевесетата на Рандеву и останалите бази? Да им подхвърлим решението и да се прегърнем?
— Ами помислих си, че… уф, това може да спаси доста хора. Пък и не е технология, която биха могли да използват срещу нас.
— Хубаво, но да спасява живота на скитниците. Забрави за Голямата гъска. — Дел въздъхна. — Зет сигурно ще ме укори за това решение. Добре де, остави ме да помисля. Но първо ще въоръжим клановете.
— Ами терокците? Те са наши приятели, нали? Освен това са една от най-вероятните цели за следващите атаки на хидрогите. Даже съм изненадан, че дрогите вече не са ги нападнали. Може да не ни стигне времето.
Водачът на клана изгледа неколцината присъстващи техници и изръмжа:
— Какво зяпате бе? Аз ли трябва да ви намирам работа? — Те се разбягаха, а той се обърна към Кото. — Прав си, нямам нищо против да пратим тези твои звънци за врати — нали така ги нарече? — и на терокците. Всички знаем, че те са уязвими, почти беззащитни, а дрогите, изглежда, имат сметки за уреждане с тях.