Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))». Краткое содержание книги:
Когато обаче наближавам редицата магазини по търговската улица, сърцето ми забива учестено, неволно забавям крачка и вече се движа като в погребална процесия. Неизвестно защо се чувствам все по-изнервена и притеснена. Дори вече не съм сигурна, че изобщо искам да видя името си, отпечатано във вестника. Може би ще си купя един „Марс Бар“ и ще си се прибера вкъщи. Или един аерошоколад.
Предпазливо бутвам вратата и се смръщвам при звука на звънчето, което оповестява влизането ми. Тази сутрин наистина не бих искала да привличам вниманието към себе си. Ами ако продавачът на вестници вече е прочел материала ми и го смята за пълна глупост? О, Боже, цялата тази работа буквално ми съсипва нервите. Никога не е трябвало да ставам журналистка. Трябваше да стана специалистка по козметика, каквато всъщност винаги съм искала да бъда. Може би все още не е прекалено късно. Ще се преквалифицирам, ще си отворя собствен бутик…
— Здравей, Беки!
Вдигам поглед и усещам, че се изчервявам от изненада. До щанда стои Мартин Уебстър, с разгърнат брой на „Дейли Уорлд“ в ръка.
— Случайно се събудих по-рано — обяснява ми той притеснено — и си помислих защо ли пък да не намина тук и да хвърля едно око…
— О! Ъъъ… и аз също — отвръщам. После свивам пренебрежително рамене и добавям: — И тъй, и тъй вече бях будна, така че…
Погледът ми попада върху вестника и усещам стомахът ми да се свива. О, Боже, ще умра от нерви! Нека само да е по-бързо, та да не се мъча така!
— Е… как е? Как… изглежда? — питам с дрезгав от притеснение глас.
— Ами… — казва Мартин и отново забива поглед в страницата, на която е отворил. Изглежда ми някак озадачен. — Доста място са му отделили.
Обръща вестника към мен. Едва се въздържам да не го изтръгна нетърпеливо от ръцете му. Първото, което виждам, е голяма цветна снимка на Мартин и Дженис, вперили в камерата изпълнени с унило отчаяние очи. А над снимката голямо заглавие: семейна двойка, измамена ОТ ТЛЪСТИТЕ ПЛЪХОВЕ НА „ФЛАГСТАФ ЛАЙФ“.
С леко треперещи ръце поемам вестника от Мартин. Очите ми се стрелват към горния край на първата колонка с текст и… О, Да! Ето го! „От Ребека Блумууд.“ Моето име! Това съм аз!
Звънчето на входната врата се обажда мелодично. Двамата с Мартин неволно обръщаме едновременно глави, за да видим кой влиза. С безкрайно удивление виждам на прага да стои… татко.
— О! — възкликва той изненадано и се покашля смутено, — Майка ти ме прати да купя един брой. И тъй, и тъй вече бях буден, така че…
— И аз — припряно се обажда Мартин.
— Ъъъ… и аз също — казвам.
— Е… излезе ли? — пита татко.
— О, да, излезе — отговарям и обръщам вестника към него, за да види материала.
— Охо! — възкликва татко. — Доста място са му отделили, а?
— Снимката е много добра, не мислите ли? — ентусиазирано подхваща Мартин. — Виж ти само колко красиво изпъкват цветята по завесите ни.
— Страхотна снимка, наистина — съгласявам се аз.
О, не, няма да се унижавам да го питам какво е мнението му за самата статия. Ако има желание да похвали написаното от мен — и сам ще го направи; ако ли не… Това всъщност няма никакво значение. Важното е, че АЗ самата се гордея с материала си.
— Мисля, че и Дженис изглежда много добре — отбелязва Мартин, все така забил поглед в снимката.
— Много, много добре, наистина — съгласява се татко. — Макар и малко тъжна.
— Тези професионални фотографи определено си служат много умело със светлината — казва Мартин. — Това слънчево петно тук например подчертава нейните…
— Добре де, а какво ще кажещ за статията ми? — не успявам да се сдържа и питам умолително аз. — Хареса ли ти?
— О, много е добра! — отговаря Мартин. — Извинявай, Беки, трябваше веднага да ти го кажа! Все още не съм я изчел подробно цялата, но я прегледах и ще ти кажа, че си уловила много точно нещата. Пък и си ме представила почти като герой! — Той се смръщва леко и добавя: — Въпреки че, знаеш, аз никога да не съм се бил на Фолкландските острови и…
— Е, това всъщност е без значение — прекъсвам го припряно.
— И всичко това си го написала вчера? На старата ми пишеща машина? — пита татко с искрено удивление.
— Ами да! — отговарям доволно. — Добре изглежда, нали? Ето, вижте, вижте тук: „От Ребека Блумууд.“
— Дженис ще е на седмото небе от вълнение — казва Мартин. — Ще купя два броя, единият за Том.