Мръсни афери
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мръсни афери». Краткое содержание книги:
Мощна експлозия отнема живота на десетки цивилни в Хеброн. Версията на израелските власти не издържа проверката.
Голяма сума е „налята“ в сметката на френски дипломат. Източникът й е разкрит лесно.
Тези три на пръв поглед несвързани едно с друго събития вдигат на крак ЦРУ.
Мич Рап, изтеглен от оперативна работа и назначен за съветник по въпросите на антитероризма на директор Кенеди, отново е в „окото на бурята“.
Дързък и безцеремонен, Мич приема предизвикателството да открие липсващото парченце от геополитическия пъзел.
Когато залогът е твърде голям, всички средства са позволени.
Дюмонд тъжно поклати глава.
— Десет милиона са нищо за богаташ като него. Ще ми трябва цял ден само за да опитам да установя различните банкови сметки, които той използва, и пак може да изпусна тези, които крие.
— Не ме интересува колко време ще ти трябва, само го направи. Вземи всичките хора, които са ти нужни. Ще го уредя с Айрини. Искам да знам кой е този човек и освен ако късметът не се усмихне на Оливия, най-добрият начин ще е да проследим паричните потоци.
ГЛАВА 56
Вече се беше смрачило и часът пик беше минал, когато Рап зави по Чейн Бридж и натисна педала на газта. Неговото „Волво S 80 турбо“ се стрелна по моста като ракета. Когато стигна до другия край, отново зави надясно. Закъсняваше с петнайсет минути за вечерята с Анна, насрочена за осем часа. При Ризървоар Роуд зави наляво и се насочи към един жилищен квартал северозападно от университета „Джорджтаун“.
Ресторанта беше избрала Анна. Намираше се в Гловър Парк на Уискънсин Авеню. „Остин Грил“ беше едно малко кътче, в което правеха страхотни „маргарити“ и мексиканска храна. За нещастие Рап тази вечер нямаше да може да пие коктейли. Веднага щом приключеха с вечерята, той трябваше да се върне в Ленгли. До този момент не бяха постигнали никакъв успех в търсенето на помагача на принц Омар. Кенеди им позволи да използват експертите за борба с тероризма от ФБР, но реши да не казват още на французите и на израелците. Борн извърши рутинна проверка в базата данни на Интерпол, като пъхна фотографията на непознатия сред половин дузина снимки на лица, които също ги интересуваха. Целта беше от Интерпол да си помислят, че запитването е стандартно и че няма нищо спешно или важно. Противно на всички надежди и очаквания обаче проверката беше безрезултатна.
От Белия дом не им помагаха, като ги притискаха. Ако не разберяха нещо повече до утре сутринта, Рап беше готов да излети за Франция. Имаше няколко идеи как да получи необходимата информация. Най-много залагаше на личността на асистента на принц Омар, женствения Девон льо Клер. Англичаните им бяха предоставили кратка биография на французина. Оказа се, че той е най-вероятният доверен човек, който би могъл да управлява тъмните дела на Омар. Мич беше готов да се обзаложи, че може да го накара да се разприказва за пет минути. В същото време беше наредил на Дюмонд да проучи по-подробно французина.
Зави наляво по Трийсет и седма улица, като на няколко пъти намали заради шляещите се наоколо студенти. После отново набра скорост и се изкачи по хълма. След по-малко от минута отново зави, този път на юг по Уискънсин Авеню, и паркира на първото свободно място. Когато излезе от колата, малко го заболя раненият крак. После набързо се огледа в радиус от триста и шейсет градуса.
Влезе в бара с вдигната догоре яка на сакото и с наведена глава. Опитваше се да изглежда колкото се може по-малко подозрително. Промъкна се през тълпата от младежи, които бяха запълнили цялото свободно пространство около бара. Дори във вторник вечер това заведение печелеше доста. С всяка следваща крачка той оглеждаше лицата на заобикалящите го и проверяваше за неприятни изненади. Отправи се към балкона, където винаги сядаха с Анна, и се заизкачва по стълбите.
Съпругата му търпеливо го чакаше, седнала в ъгъла с гръб към стената. Рап се засмя и по загорялото му лице се появиха едва забележими бръчици.
— Извинявай, че закъснях, скъпа.
Анна се усмихна и вдигна лице за целувка. Обикновено тя беше тази, която закъсняваше, и затова нямаше право да се оплаква.
Рап я целуна и свали якето си. При това внимаваше да не разтвори сакото повече от необходимото и видът на пистолета в раменния кобур да разтревожи някой от посетителите на заведението. Седна до нея, за да бъдат и двамата с гръб към стената. Взе дланта й в своята.
— Как мина денят ти? — попита.
Анна отпи от водата си и отговори:
— Доста нервно. Хората са се побъркали заради убийството на палестинския представител.
— Разкажи ми.
— Чух, че президентът побеснял, когато разбрал.
— Определено не се зарадва, но не мисля, че чак е побеснял.
Анна знаеше, че съпругът й вероятно казва истината, ала не е изключено и да я залъгва.
— Имате ли някаква представа кой може да го е сторил?
— Имаме някои улики…
— Но не можеш да говориш за тях.
Рап се усмихна и я целуна отново.
— Знаеш как е в тази игра.
— О, още не съм свършила с теб. — Усмихна се и го погледна със смарагдовозелените си очи. — Говори се, че Израел стои зад това.
Рап почувства как стомахът му се свива. Президентът не биваше да пуска такива слухове. На този етап всяко подозрение към Израел се основаваше единствено на предубежденията на Хейс и недоверието му към Бен Фридман. И малкото доказателства, с които разполагаха, сочеха другаде.