Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
— А вие какво си въобразявате, че правите? — отвърна на въпроса Кав. — Тези не са нищо повече от една мушичка, която се блъска срещу стъклото на прозореца ви. Да ги ликвидираме и да приключваме с това!
— Ако нямате нищо против, бих искал преди това да разбера кои са и откъде идват — каза Дориана, извиквайки у себе си всяка капчица търпение, която можеше да изцеди.
— Това можем да го научим и като изследваме остатъците им — Кав се изправи в целия си ръст. — Освен това не вие сте командир на тази флота, Стратис, а аз.
— Да, разбира се — Дориана бързо си наложи по-мека интонация.
Но вече беше твърде късно. Вицелордът бе решил да се засегне от неумишлената забележка и освен това си бе наумил, че тази победа ще е лесен и презрял плод, готов да бъде откъснат. А при неймодианците подобно съчетание бе фатално.
— Времето за приказки свърши — обяви Кав. След това с отривист жест изключи връзката. — Заповядайте на „Бранител“ да пусне в действие половината от своите дроиди изтребители — нареди той на някого от другата страна на мостика, сочейки с пръст към другия линкор. — Нека три отряда да ударят по нарушителите, а останалите да сформират защитен екран между техните кораби и нашата формация. И наредете командването на изтребителите да се прехвърли тук, при мен. Аз лично ще направлявам действията им.
— Слушам, вицелорд Кав — каза един неймодианец. — Да пуснем ли и нашите изтребители в действие?
— Тях ще ги задържим в резерв — Кав погледна към Дориана. — В случай че противникът има подкрепления, които чакат там някъде — добави той почти троснато.
Дориана тихо въздъхна. Беше се надявал да научи още малко за този Миттраунуруодо и неговата чиска флота, преди да ги изтребят до крак. Сега му оставаше само да изчака и да види дали изобщо щеше да има достатъчно остатъци за изследване.
— Ето ги, ето там — Кардас посочи с пръст към монитора. — Виждате ли ги? Дроиди изтребители!
— Разбира се — спокойно каза Траун. — Всички кораби, изтеглете се назад. Кардас, по-рано ми казахте, че дроидите са способни да разсъждават и да действат сами. Тези дроиди изтребители също ли притежават тази способност?
— Не мисля — Кардас се мъчеше да размрази разсъдъка си, докато „Брулещ ястреб“ започваше да се оттегля назад. Ужасяващата гледка на толкова много приближаващи изтребители на Търговската федерация бе в състояние да извади всекиго от равновесие. — Не, всъщност сигурен съм, че не могат. Тези се командват дистанционно на групи от някой от двата линкора.
— Свързочник? — повика Траун. — Успя ли да откриеш и да идентифицираш на какви честоти ги контролират?
— Тъй вярно, командире — отговори свързочният офицер. — Очевидно командният сигнал е подсигурен със система за циклична кодировка. По моя преценка максималният обхват на сигнала е не повече от десет хиляди висвии.
— Изтеглете ни на единайсет хиляди висвии от командните им кораби — нареди Траун и отново се обърна към Кардас: — Десет хиляди висвии се равняват приблизително на около шестнайсет хиляди от вашите километри. На вас това звучи ли ви като нормален оперативен обхват?
Кардас безпомощно разпери ръце:
— Съжалявам, но наистина не знам.
— Няма нужда да се извинявате — увери го Траун. — Твърде скоро ще разберем дали е вярно.
— Вражеските изтребители все още се приближават — предупреди един матрос. — Основната група обаче се спря около двата командни кораба.
— Любопитно — отбеляза Траун замислено. — Основното тяло, изглежда, заема позиция, за да образува предпазен екран около по-големите съдове. Като имаме предвид численото им превъзходство, изглежда, командир Стратис взема необичайно много предпазни мерки.
— Това си е типично за неймодианците, които строят и управляват такива кораби — вметна Кардас и усети как една бръчка е прорязала челото му. Като се замислеше сега, гласът на Стратис му бе прозвучал като човешки, а не неймодиански. Възможно ли бе Търговската федерация да е започнала да продава линкорите си или да ги дава под наем?
— Нападателите се изтеглят — докладва офицерът на сензорния скенер. — Прегрупират се в нещо като външен екран между нас и флотата.
— Явно сме отгатнали, че обхватът им е не повече от десет хиляди висвии — заключи Траун. — Отлично!
— И сега какво ще правим? — запита Кардас, неловко наблюдавайки струпващите се пред очите им изтребители.
В продължение на един кратък миг Траун продължи да гледа мониторите си със свити очи.
— Сега — каза той най-после — ще направим един експеримент. „Вихрушка“, преминете в позиция за разгръщане. Щурмовик четири, сондираща атака. Курс едно-едно-пет на три-осем-едно.