Врагът сред нас

Новината за иранската връзка беше предадена на генерал Гифърд, който беше на мнение, че Мухтар няма почти никакви шансове незабелязано да прекара Кенеди до границата и оттам в Иран. Военните части, разположени по границата, бяха затворили всички гранични пунктове няма и половин час след атаката. Все пак Мосул беше голям и гъстонаселен град с почти два милиона души. Вероятността да открият Кенеди без да разполагат с конкретни разузнавателни данни, не беше много голяма.

Рап погледна големия черен гумиран водолазен часовник на китката си и почувства как го стегна в гърдите. Това беше първият признак на пристъп на притеснение и стрес. Той беше изживял не една и две стресови ситуации досега, без да изпада в отчаяние, но след гибелта на съпругата му, тези симптоми се появиха и постепенно зачестиха. Не беше казвал за тях на никого. Дори на Кенеди. Смяташе, че с времето ще утихнат. И до известна степен така и стана, но той още имаше нощи, в които лежеше буден в леглото и чувстваше сякаш някой беше поставил тежка наковалня в гърдите му. Пристъпите се характеризираха с всеобсебващо чувство за провал. Провал като мъж, че не беше успял да защити жена си. Провал, че се беше държал като пълен егоист и дори беше отказал да се оженят.

Рап не хранеше илюзии за личността си, за това кой беше и с какво се занимаваше. Той беше водил война с радикалния ислям цели десет години преди сънародниците му да разберат, че такава война изобщо е открита. Беше шантажирал, бил, измъчвал и убивал толкова много хора, че дори беше невъзможно да се изчисли бройката. И през всичките тези години обаче той се беше придържал към убеждението си, че напълно се различава от враговете си. Колкото и странно да би се сторило на мнозина в цивилизованото общество, той можеше да живее със спокойна съвест въпреки ужасите, които вършеше. И то най-вече заради обстоятелството на кого вършеше тези ужаси. За разлика от хората, които преследваше и избиваше, Рап много внимаваше да не пострадат невинни. Убийството на жени и деца беше табу. Слава Богу, в шовинистичния свят на радикалния ислям тази задача беше много по-лесно постижима, отколкото би се сторила на пръв поглед. Мъжете, които бяха мишени на Рап обаче, не правеха подобно разграничение. Дори напротив, те целяха повече жертви сред невинните, за да имат по-голям ефект техните терористични актове.