От Багдад до Стамбул

— Аллах, господарят! — извика негърът и отвори вратата колкото можеше по-широко.

Търговецът изобщо не му отговори и ни махна с ръка да го последваме. Ние с Халеф влязохме, след като казах на ирландците да въведат животните и да останат при тях.

Намирахме се в дълъг, тесен коридор, пред втори зид, чиято врата вече беше отворена. Щом влязохме през нея, видях пред себе си голям квадратен двор, изцяло покрит с мрамор. На три от страните му имаше аркади, чиито отвори бяха маскирани със спуснати пред тях сандъчета с лимони, портокали, нарове и смокини. Четвъртата му страна всъщност беше зидът, през който току-що бяхме влезли, целият обрасъл с жасмин, дамаски рози и изпъстрени в червено и бяло сирийски ружи. В средата на двора имаше гранитен басейн, в чиято вода напред-назад плуваха златисти и сребристи рибки, а на всеки ъгъл имаше по един течащ фонтан, за да пълнят басейна. Над аркадите се простираше пъстро изрисуван етаж, към който водеше широка, богато украсена с уханни цветя стълба. Горе имаше много стаи и други помещения, чиито прозорци отчасти бяха закрити с копринени пердета, отчасти с резбована дървена решетка.

Група жени почиваше върху меки възглавници край басейна. Като ни видяха, те изплашено започнаха да пищят и бързо се спуснаха към стълбата, за да се скрият в покоите си. Само една не избяга. Тя също стана, но се приближи до търговеца и почтително му целуна ръка.

— Ала алтънама зенин гелме, баба! (Аллах да позлати връщането ти, татко!) — поздрави тя.

Той сърдечно я притисна към себе си и каза:

— Иди при майка си и й кажи, че Господ е благословил дома ми със скъпи гости. Първо ще ги заведа в селямлъка, а после ще дойдем при вас.

И той като дъщеря си говореше на турски. Може би преди бе живял в Стамбул.

Дъщерята се отдалечи, а ние бавно я последвахме нагоре по стълбата, където влязохме в един коридор, с дълга редица от врати. Домакинът ни отвори една от тях и се озовахме в голяма стая, в която през отворите на куполовидния й таван, покрит с разноцветни стъкла, падаше приказна светлина. Покрай стените имаше покрити с кадифе високи миндери. В една ниша монотонно тиктакаше френски стенен часовник. От свода се спускаше разкошен позлатен полилей, а между покриващите стените копринени драперии към нас от скъпи рамки гледаха много картини. Това бяха — представете си учудването ми — най-безобразни мацаници, с които за съжаление амбулантната търговия и до днес ощастливява света: Наполеон в императорски одежди, но с дебели, цинобърночервени бузи; Фридрих Велики с брада ала Анри IV,[67] Вашингтон с огромна къдрава перука, лейди Стейн-хоуп с изкуствени бенки, морската битка при Чесме с холандските лодки; един огромен букет с червени слънчогледи, жълта метличина и сини кокичета, един Коринефоров Херкулес с дракона на свети Георги между краката и накрая дори щурмуването на Сагунт,[68] от чиито бойници надничат оръдия и над чийто зидове се носи гъст виолетов барутен дим. Такива художнически извращения могат да бъдат предназначени само за… Ориента.