Книга на Страшния съд
- Автор: Уилис Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Думбалакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на Страшния съд». Краткое содержание книги:
Имейн нямаше да остави нещата така. Тя отново щеше да подхване темата и да излага аргумент след аргумент за това защо е по-добре да отидат при сър Блоет, който имаше достатъчно захар, рогозки и канела. А също така и образован капелан, който да отслужи коледната служба както си му е редът. Лейди Имейн беше решена да не присъства на служба, прочетена от отец Рош. А Еливис ставаше все по-напрегната и по-напрегната при всяко следващо подхващане на темата. Можеше внезапно да реши да отиде до Кърси за помощ или пък дори да се върне в Бат. А Киврин трябваше да намери мястото на спускането.
Тя завърза провисналите лентички на шапчицата на Агнес и вдигна качулката на пелерината й.
— В Бат всеки ден яздех Сарацин — каза Агнес. — И тук щях да го правя, ако можеше. Щях да си взема и хрътката да язди.
— Кучетата не яздят — намеси се Роузмунд. — Те тичат до конете.
Агнес присви устни заинатено.
— Блеки е много малък да тича.
— А тук защо не можеш да ходиш на езда? — попита Киврин, за да прекрати схватката.
— Няма кой да дойде с нас — отвърна Роузмунд. — В Бат с нас идваха една гледачка и един от хората на татко.
Един от хората на татко. Гавин можеше да отиде с тях и тя не само щеше да може да го пита за мястото на спускането, ами направо щеше да го накара да й го покаже. Гавин беше тук. Беше го видяла сутринта в двора и точно затова беше предложила разходката до конюшнята, но ако успееше да го накара да поязди с тях, щеше да е още по-добре.
Имейн се приближи до Еливис.
— Ако ще оставаме тук, трябва да имаме дивеч за коледния солен пай.
Лейди Еливис остави ръкоделието си настрана, изправи се и каза тихо:
— Ще наредя на иконома и най-големия му син да отидат на лов.
— Тогава няма да има кой да набере бръшляна и бодливата зеленика.
— Отец Рош ще ходи днес за тях — отвърна лейди Еливис.
— Той ще събира за църквата — каза лейди Имейн. — Няма ли да сложим и в залата?
— Ние ще донесем — намеси се Киврин.
И Еливис, и Имейн се извърнаха към нея. Грешка, помисли си Киврин. Така се беше загрижила за това да намери начин да говори с Гавин, че беше забравила всичко останало. Сега беше заговорила, без да я бяха питали, и се беше намесила, където не й беше работа. Лейди Имейн вече имаше всички основания да отидат до Кърси и да намерят подходяща гледачка за двете момичета.
— Съжалявам, че се намесих, милейди — рече Киврин и наведе виновно глава. — Но само защото знам, че има много работа и недостатъчно хора да я свършат. Трите с Агнес и Роузмунд можем спокойно да пояздим из гората и да донесем зеленика.
— Да, да — рече Агнес нетърпеливо. — Аз ще си яздя Сарацин.
Еливис си отвори устата да каже нещо, но Имейн я прекъсна:
— Нима нямате никакъв страх от гората, макар че раните ви зараснаха толкова наскоро?
Грешка след грешка. Нали беше нападната и оставена в гората полумъртва, а ето че сега доброволно искаше да заведе двете момичета в същата тази гора.
— Не исках да кажа, че ще отидем сами — започна да обяснява Киврин, като се надяваше да не влоши положението още повече. — Агнес ми каза, че излизала да язди с някой от хората на съпруга ви да я пази.
— Да — обади се Агнес. — Гавин може да язди с нас и с Блеки.
— Гавин го няма — рече Имейн, след което отново се обърна към жените, които почистваха масата в настъпилата тишина.
— Къде е отишъл? — попита Еливис тихо. Страните й почервеняха.
Имейн взе парцала на Мейзри от ръцете й и започна да трие едно петно по масата.
— Изпратих го да ми свърши една работа.
— В Кърси — рече Еливис. Това не бе въпрос.
Имейн се извърна към нея.
— Не е учтиво от наша страна да сме толкова близо до Кърси и да не изпратим никакви поздрави. Ще каже, че сме го загърбили, а ние не можем да си позволим да разгневяваме един толкова влиятелен човек като…
— Съпругът ми нареди да не казваме на никого, че сме тук — прекъсна я Еливис.
— Синът ми не е наредил да обиждаме сър Блоет и да загубим благоволението му, особено в момент като този, когато то може да ни е много нужно.
— Какво му казахте да предаде на сър Блоет?
— Казах му да предаде сърдечните ни поздрави — отвърна Имейн и ядно усука парцала. — Казах му да предаде, че много ще се радваме да ги приемем за Коледа. — Тя вдигна брадичка предизвикателно. — Не можем да направим нищо друго, ако искаме двете ни семейства скоро да бъдат обвързани с брак. Ще донесат продукти за коледната гощавка, а също така ще доведат слуги…
— И капелана на лейди Иволда да проведе службата? — попита хладно Еливис.