Двойни убийства

Върнах се от барчето и намерих Аби да седи до масата и да пуши, а Марино да стои до прозореца. Беше вдигнал щорите и гледаше мрачно към хранилката в двора.

— В този час няма да видиш никакви птици, освен ако не се интересуваш от прилепи — казах.

Марино нито отговори, нито се обърна. Започнах да сервирам салатата. Чак когато наливах киантито, Марино най-после седна на стола си.

— Не ми каза, че имаш компания — каза той.

— Ако ти бях казала, нямаше да дойдеш — отговорих аз не по-малко откровено.

— Тя и на мен не ми каза — намеси се Аби раздразнено. — А сега, след като установихме, че всички ние сме щастливи, защото сме заедно, нека се порадваме на вечерята.

Най-важното нещо, което бях научила от проваления ми брак с Тони, бе никога да не започвам разправии късно вечерта или когато е време за хранене. Направих всичко възможно да запълня тишината с лек разговор. Чак когато сервирах кафето, реших да си кажа това, което имам наум.

— Аби ще остане при мен за известно време — съобщих на Марино.

— Твоя си работа — протегна се към кафето си той.

— И твоя. Всички сме заедно в тази история.

— Вероятно би трябвало да ми обясниш в какво точно сме заедно, док. Но първо — погледна той към Аби — бих искал да науча дали тази малка сцена с вечерята ще се появи в книгата ти. Тогава няма да има нужда да чета цялото проклето нещо. Ще мога просто да обърна на точната страница.

— Знаеш ли, Марино, ти наистина успяваш да се държиш като идиот — каза Аби.

— Мога да бъда и абсолютен задник. Но още не си имала удоволствието да ме видиш като такъв.

— Благодаря ти, че ми осигури нещо, което да очаквам с нетърпение.

Марино извади химикалка от джоба на сакото си и я хвърли на масата.

— По-добре започвай да пишеш. Не ми се иска да ме цитираш погрешно.

Аби се втренчи в него.

— Престанете — намесих се ядосано.

Те ме погледнаха.

— Държиш се не по-добре от тях — добавих.

— Кои тях? — учудено ме погледна Марино.

— Всички — отговорих. — Писна ми до смърт от ревност, лъжи, игри на надмощие. Очаквам повече от приятелите си. Смятах, че вие двамата сте мои приятели. — Блъснах стола си назад. — Ако искате да продължите с хапливите си реплики, давайте. Но аз чух предостатъчно.

Без да ги погледна, занесох кафето си във всекидневната, пуснах уредбата и затворих очи. Струваше ми се, че музиката е най-добрата терапия за мен. Последния път бях слушала Бах. Разнесоха се звуците на Втора симфония, Кантата 29, и аз започнах да се успокоявам. Седмици след като Марк ме напусна и не можех да спя нощем, слизах долу, слагах слушалките и се спасявах с Бетовен и Моцарт.

След около петнайсет минути Марино и Аби се присъединиха към мен. Имаха израженията на скарана двойка, която току-що се е сдобрила.

— Ъъ, ние си поприказвахме — каза Аби, когато спрях уредбата. — Обясних нещата колкото се може по-добре. Достигнахме до някакво ниво на разбирателство.