Изнудването
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изнудването». Краткое содержание книги:
— Колко документа се съхраняват там?
— Над четири милиона.
За пръв път тази сутрин на лицето на Бени изгря усмивка.
— А как се влиза в стаята?
— Отворена е седем дни в седмицата, но се заключва между десет вечерта и шест сутринта. Има само един вход, наблюдаван от поне три камери.
— Някой записва ли те при влизане?
— Не мисля. Но картата предава информация за всяко влизане и излизане.
— Дай да я видя.
Кайл неохотно донесе картата от спалнята и я подаде на Бени. Той я разгледа с прецизността на хирург и му я върна.
— Искам да посещаваш често стаята през следващите няколко дни, но не привличай излишно внимание. Влизай по различно време и оглеждай добре всичко. Ще се срещнем отново във вторник, десет вечерта. Стая 1780, хотел „Четири сезона“ на Петдесет и седма улица. Ясно ли е?
— Разбира се.
— И без изненади.
— Да, сър.
31
При наличието на седемдесет и осем хиляди адвокати в Манхатън изборът на един се оказа по-труден от очакваното. Кайл изготви списък, направи подробни проучвания, добави някои имена и изтри други. Той бе започнал с тайния проект скоро след пристигането си в Ню Йорк, но на няколко пъти го бе изоставял. Така и не знаеше дали наистина ще наеме адвокат, но за всеки случай искаше да си осигури добър професионалист. Убийството на Бакстър обаче промени ситуацията. Сега Кайл търсеше не просто защита, а възмездие.
Рой Бенедикт беше адвокат по наказателни дела в голяма фирма, разположена в един небостъргач непосредствено до сградата на „Скъли и Пършинг“. Местоположението на избрания юрист беше от първостепенно значение, тъй като всяка крачка на Кайл се следеше отблизо. Бенедикт отговаряше и на останалите критерии. Беше работил за ФБР, преди да запише право в Нюйоркския университет, а след дипломирането си бе прекарал шест години в Министерството на правосъдието. Разполагаше с множество контакти и все още поддържаше добри отношения със старите си колеги. Длъжностните престъпления бяха негов специалитет. Бенедикт се нареждаше между стоте най-добри адвокати в града, но не беше в челната десетка. Кайл се нуждаеше от правен съвет, а не от някой фукльо. Фирмата на Бенедикт често се явяваше в съда като опонент на „Скъли и Пършинг“. Черешката на тортата беше баскетболната му кариера в „Дюкейн“ преди двайсет и пет години. По телефона той изтъкна, че няма време и не желае да поема нови дела. Но щом Кайл спомена, че също е играл баскетбол, колегата омекна.
Уредиха си среща за два следобед в понеделник, но Кайл пристигна по-рано. Докато обикаляше по коридорите, веднага забеляза разликата между тази фирма и „Скъли“. Кантората беше по-малка и адвокатите не се опитваха да впечатлят посетителите с абстрактно изкуство и дизайнерски мебели. Рецепционистките не бяха толкова привлекателни, колкото тези в „Скъли и Пършинг“.
В куфарчето си Кайл носеше папка с информация за Рой Бенедикт — статистика и снимки от „Дюкейн“, биография от правни справочници и вестникарски статии, посветени на две от най-известните му дела. Той беше на четирийсет и седем години, висок почти два метра и в отлична физическа форма. Кабинетът му беше по-малък от тези на съдружниците в „Скъли“, но добре обзаведен. Бенедикт го посрещна сърдечно. Очевидно се радваше да види свой колега от Ню Йорк, който се бе състезавал за „Дюкс“.
Кайл му обясни, че не е играл много. Двамата продължиха да приказват за баскетбол и по някое време Кайл насочи разговора към същината на въпроса.
— Вижте, мистър Бенедикт.
— Викай ми Рой.
— Добре, Рой. Не мога да остана дълго, защото ме следят.
Изминаха няколко секунди, преди Рой да осмисли думите му.
— Защо някой ще следи младши адвокат от най-голямата фирма в света?
— Имам неприятности. Ситуацията е доста заплетена. Май се нуждая от адвокат.
— Занимавам се само с престъпления по служба, Кайл. На хора с бели якички. Да не си се забъркал в нещо такова?
— Още не. Но ме изнудват да извърша цял куп престъпления.
Рой почука с молива си по бюрото и се замисли.
— Наистина се нуждая от адвокат — каза Кайл.
— Първоначалната ми такса е петдесет хиляди — отвърна Рой и търпеливо изчака реакцията на Кайл.
Беше готов да се обзаложи на десет хилядарки колко изкарва Кайл като новопостъпил адвокат. Неговата фирма не се опитваше да се съревновава със „Скъли и Пършинг“ по отношение на заплащането, но не изоставаше твърде много.