Грешникът

— Приготвяш си багажа — отбеляза тя.

— Взех си билет за четири. Но както ми се струва, планът ми ще трябва да се промени, нали?

— Трябваше да им кажа. Съжалявам.

— Сигурен съм, че съжаляваш.

— Нямах избор.

Младият мъж се изправи.

— Имаше избор и го направи. Мисля, че това говори съвсем ясно. — Прекоси стаята и отвори вратата. — Готов съм — съобщи той. Подаде връзка ключове на Ризоли. — Предполагам ще искате да претърсите взетата под наем кола. Това е синята „Тойота“, паркирана на третия етаж в гаража. Не казвайте, че не съм сътрудничил.

Фрост го поведе по коридора. Джейн дръпна Мора за ръкава, за да изостанат малко зад двамата мъже, които продължаваха да вървят към асансьорите.

— Ето тук трябва да се оттеглиш — прошепна Ризоли.

— Аз съм тази, която ви го издаде.

— Точно по тази причина не можеш да бъдеш част от това.

— Той ми беше съпруг.

— Ето за това става дума. Трябва да се оттеглиш и да оставиш ние да се оправяме с него. Знаеш го.

Разбира се, че го знаеше.

Все пак ги последва до долу. Качи се в своя автомобил и кара след тях до „Шрьодер Плаза“. Виждаше седналия на задната седалка Виктор.

Той се обърна и я погледна само веднъж, докато чакаха на светофара. Погледите им се срещнаха за миг, през прозореца. После той се обърна напред и повече не погледна към нея.

Докато успее да намери място за паркиране и да влезе в сградата на бостънската полиция, вече бяха отвели Виктор нагоре. Взе асансьора до втория етаж и се насочи право към отдел „Убийства“.

Бари Фрост й препречи пътя.

— Не може да влизате тук, докторке.

— Разпитват ли го вече?

— Ризоли и Кроу се заеха с това.

— Аз ви го дадох, дяволите да ви вземат. Оставете ме поне да чуя какво има да каже. Мога да наблюдавам от другата стая.

— Трябва да изчакате тук. — И добави меко: — Моля ви, д-р Айлс.

Мора срещна изпълнения му със симпатия поглед. От всички детективи в отдела той единствен можеше само с един поглед да я накара да се откаже от протестите си.

— Защо не седнете там, на моето бюро? — предложи той. — Ще ви донеса чаша кафе.

Младата жена се отпусна тежко на един стол и се загледа в снимката на бюрото на Фрост — вероятно беше на съпругата му. Хубава блондинка с аристократични скули. Малко по-късно той й донесе кафето и го постави пред нея.

Тя не го докосна. Продължи да се взира в снимката на съпругата на Фрост и да си мисли за браковете на другите хора. За щастливия край на много от историите.

Виктор Банкс не се понрави на Ризоли.

Той седеше на масата в стаята за разпити, отпивайки спокойно от чашата си с вода, с отпуснати рамене, в почти непринудена поза. Изглеждаше добре и го знаеше. Всъщност изглеждаше прекалено добре. Джейн огледа износеното кожено яке, панталоните в цвят каки, и всичко й напомни един по-рафиниран Индиана Джоунс. Този тук беше дипломиран лекар със солидна биография в хуманитарната сфера. О, да, момичетата несъмнено се лепяха по него като мухи на мед. Дори д-р Айлс, винаги толкова уравновесена и здравомислеща в лабораторията за аутопсиите, си бе загубила сърцето по този мъж.