Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
Пещерата Св. Сунива…
Възможно ли е легендата за Св. Сунива да е била измислена, с цел да се прикрие това, че на дъното на пещерата има гробница?
2.
Мъглата се вдига около обяд.
Седя в една от палатките и изучавам последните снимки от разкопките. Пещерата е пострадала от срутвания и свличания. Изнесохме няколко тона камъни от пространството зад каменния олтар, разкривайки вертикална стена, направена от грубо издялани скали и хоросан. По средата на стената има врата с арка, запълнена с по-малки камъни.
Утре точно в единадесет часа започваме операцията по разбиването на запечатания вход.
Чувам приближаващи стъпки и оставям снимките на масата. Тя застава на прага, а светлината струи зад гърба й и я прави да изглежда като богиня, слязла при смъртните на земята с обещание за вечен живот в рая.
Но е само Астрид, която ми носи сандвич с домат и краставица.
— Развълнуван ли си? — пита ме.
Астрид е професор и един от водещите експерти по манастирски развалини в Норвегия.
Чувствам топъл гъдел отвътре.
3.
Алармата започва да врещи.
Изведнъж се оказвам напълно разбуден и изправен в леглото. Останките от странен сън изтичат от мозъка ми като пясък през пръсти. Известно време опипвам за очилата си, преди да светна лампата. Минава два и половина сутринта.
Отвън чувам викове и лай на кучета.
Обличам се бързо, грабвам патериците и излизам в нощта. Всички светлини са се включили автоматично при задействането на алармата. Всичко наоколо е потопено в гъста мъгла и ярка светлина. Въздухът е студен и влажен. Чувам вълните, разбиващи се в брега.
Докуцуквам до работната палатка. Там вече са се събрали няколко човека и разговарят разпалено с двама охранители, които разказват как намерили трети охранител да лежи в безсъзнание на стръмните, тесни каменни стъпала, водещи към пещерата.
Някой най-накрая успява да изключи алармата.
В същия момент чуваме рев на моторна лодка.
През следващия час успяваме да сглобим какво се бе случило, но това не прави нещата по-ясни.
Някой е нахлул с взлом в пещерата. Пневматичните чукове, които са оставили след себе си, доказват, че са искали да разбият вратата. Искали са да влязат в погребалната камера, скрита зад нея.
Охранителят, който изтичал да види какво става, бил нокаутиран.
Той се свестява, объркан, докато го пренасяме до казармите, където почистваме и превързваме раната на челото му. Охранителят смътно си спомня как някой го удря. Но не е видял лицето му.
На следващата сутрин откриваме, че липсват трима наши колеги.
Майкъл Рен-Лей от Департамента по археология на университета Оксфорд, Пол-Анри де Шенонко от Института по папирусология на Сорбоната и Паоло Байгенти от Римския университет са изчезнали.
Не познавам нито един от тримата особено добре. Работата, която са вършели, не е изисквала от тях да влизат в пещерата. Особено посред нощ. С пневматични чукове. Но тримата по някакъв начин бяха успели да се инфилтрират в разкопките.
Не се съмнявам, че работят за шейха.
Според местната полиция лодката, която са използвали, за да избягат, е изоставена в Селя. А от колата под наем няма следа.
Когато проверяваме в университетите, се оказва, че и тримата са назначени съвсем наскоро. А работата им е била финансирана от една и съща фондация в Абу Даби, Обединени арабски емирства.
4.
В единадесет часа започваме да разбиваме стената.
Пещерата е влажна и студена. Зъзнещи от студ и треперещи от очакване, ние се нареждаме в полукръг около мускулестите работници, които рушат стената. Отвън, под постоянния ръмеж, чакат ято журналисти и един новинарски телевизионен екип.
Стената е дебела и твърда и не ни съдейства. Но най-накрая един от камъните започва да се клати, след това още един. По-малките камъни къртим с лост, правейки отвора още по-голям. Някой насочва фенера си в мрака от другата страна.