Документът Катей (Книга 2)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 2)». Краткое содержание книги:
— Бесен е — промълви Одри, докато колата потегляше с остро свирене на гумите. — Сякаш наистина те мрази!
Филип проследи с поглед бързо отдалечаващата се кола, сви рамене и обърна гръб на дъщеря си.
— По-добре да идем да си запазим стаи — промърмори той. — След два дни трябва да отлетя за Токио.
— Толкова скоро? — изненадано го погледна Одри.
— Искам да ида — целуна я по бузата Филип. — Освен това там ме очакват…
— Мичико?
— Тя също, но има и други… Жожи се нуждае от помощта ми, вече той е оябун на клана Таки… Високопоставените членове на Джибан трябва да бъдат арестувани, иначе могат да направят още много пакости… А дори и след това нещата трябва да бъдат под контрол. Единствено кланът Таки е в състояние да блокира всяка проява на непокорство и вероломство… Защото не бива да се заблуждаваме, че с ликвидирането на Джибан ще умре и идеологията на нейните лидери… В много отношения днешната обстановка в Япония прилича на тази, която съществуваше непосредствено след края на войната. Аз и Мичико трябва да помогнем на Жожи. Така, както помогнахме на баща му преди години…
— Но Мичико е омъжена — възрази Одри. — Какво ще стане с вашите отношения?
— Не зная — поклати глава Филип. — Можеш ли да имаш някакви гаранции, когато става въпрос за жив човек? Между нея и Нобуо никога не е имало чувства, бракът им е резултат от договорката между две могъщи фамилии и има стриктно делови характер. Но ако Мичико напусне Нобуо, той ще бъде безнадеждно компрометиран в очите на обществеността. Тя никога не би го сторила, а и аз не бих я молил за подобно нещо. Ще оставим нещата да следват естествения си ход…
Взеха багажа си и влязоха във вестибюла на хижата. Филип безпомощно я наблюдаваше.
— Съжалявам, че стана така — промълви той. — Много бих искал нещата да се развият по друг начин, но това съм аз… Не бях особено добър съпруг, предполагам, че и като баща не ме е бивало…
— Не говори така — тръсна глава Одри. Беше получила баща си обратно от небитието, нищо на света не можеше да я накара отново да го изгуби. — Никога вече не казвай такива неща!
— Но те са истина и ти прекрасно го знаеш — настоя той. — Не приемеш ли тази истина, никога няма да се отървеш от болката и гнева спрямо мен…
— Не искам да ти се сърдя за нищо.
— Но ми се сърдиш, Оди — поклати глава Филип. — И това е съвсем естествено. Просто искам да ти кажа, че те разбирам. Също и Майкъл. Зная какво се крие зад болката и гнева. То ще си остане там, дори когато тези емоции изчезнат…
Одри се извърна към него, очите й потънаха в неговите.
— Татко — прошепна тя. — Мислиш ли, че мама някога ще се върне?
— Честно казано, не — поклати глава Филип.
— Боже Господи — разплака се Одри. — Все ми се струваше, че ще се върне… Ще й стане мъчно за нас, ще направи всичко възможно да бъдем заедно… А сега… — главата й се вдигна към лицето на Филип: — Сега я няма, отиде си завинаги! Сякаш е мъртва!
— Зная, Оди… Зная, че е така.
— Не мога да повярвам — унесено, сякаш на себе си промълви тя. — Поне в момента… Сега предпочитам да си представям, че тя все някога ще се прибере… Татко, аз трябва да я имам жива в съзнанието си! Не мога да я изключа от живота си просто ей така… Все пак тя не е умряла, нали?
— Направи това, което е най-добро за теб, Оди.
— Ти я мразиш, нали? Мразиш я за това, което е извършила.
Филип се замисли, искаше отговорът му да бъде напълно искрен.
— Не — промълви след известно време той. — Не я мразя. Признавам, че на един етап имах подобни чувства… Иначе едва ли бих успял да се справя със задачата… Но всичко това вече е минало. В момента я съжалявам и това е всичко.
— Тя ни обича, нали? — прошепна Одри.
— Положително — кимна Филип. — Доколкото Лилиан е в състояние да обича някого… Вие с Майкъл сте на първо място в списъка.
— Тя ми липсва, татко…
Филип надникна в очите на дъщеря си, решението изплува някак внезапно в съзнанието му.
— По дяволите, Оди! — решително рече той. — И без това нищо не те задържа тук, защо не дойдеш с мен в Токио?
— Сигурен ли си, че искаш да дойда, татко? — изненадано го погледна тя. — Ще имаш много работа там…
— Е, все ще отделя малко време и за дъщеря си — усмихна се широко той. — В Япония има толкова интересни неща, мога да ти ги покажа, поне отчасти… — идеята го въодушеви: — Освен това няма да пътуваш сама… Майкъл и Илайн също ще дойдат, придружени от дядо ти.