Пробуждане
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пробуждане». Краткое содержание книги:
Най-добре беше да разбере къде възнамерява да отиде, да се добере дотам преди него и да му устрои засада.
— Аз ще поразпитам малко из базата — каза той на Пит. — А ти иди на летището и гледай. Ако Люк дойде или нещо друго стане, обади ми се тук.
В края на пистата чакаше млад мъж с пагони на лейтенант и табелка в ръцете, на която пишеше: „Г-н Каръл, Държавен департамент“. Антъни се здрависа с него.
— Полковник Хикъм ви изпраща поздравите си, сър — каза лейтенантът с официален тон. — Както ни помолиха от Държавния департамент, осигурихме ви кола. — Той посочи един масленозелен форд.
— Прекрасно — каза Антъни.
Преди да се качи на самолета, се бе обадил в базата и открито намеквайки, че действа по заповед на самия директор на ЦРУ — Алън Дълес, поиска да му бъде оказано сътрудничество при изпълняване на жизненоважна задача, чиито подробности са строго секретни. Номерът бе минал — лейтенантът гореше от усърдие да бъде полезен.
— Полковник Хикъм би се радвал, ако наминете през щаба при първа възможност.
Лейтенантът му подаде карта. Ама тази база е огромна, каза си Антъни, разгръщайки картата. Простираше се на няколко километра на юг, чак до река Тенеси.
— Щабът е отбелязан на картата — продължи младежът. — Освен това имаме съобщение за вас. Да се обадите на господин Карл Хобърт във Вашингтон.
— Благодаря ви, лейтенант. А къде е кабинетът на доктор Клод Лукас?
— В Изчислителния център. — Той извади молив от джобчето си и отбеляза мястото на картата. — Обаче целият персонал оттам се е изнесъл в Кейп Канаверал.
— Доктор Лукас има ли секретарка?
— Да, госпожа Мариголд Кларк.
Тя можеше да знае движението на Люк.
— Добре. Лейтенант, това е моят колега Пит Максел. Трябва да отиде до гражданското летище, за да посрещне един самолет.
— За мен ще е удоволствие да го закарам дотам, сър.
— Много ще ви бъда благодарен. А ако трябва да ми се обади тук, в базата, кой е най-добрият начин?
Лейтенантът обърна поглед към Пит.
— Сър, винаги можете да оставите съобщение в кабинета на полковник Хикъм, а аз ще се опитам да го предам на господин Каръл.
— Идеално — отсече Антъни. — Да вървим.
Той се качи във форда, отново хвърли поглед в картата и потегли. Намираше се в типична военна база. Прави като стрели пътища насичаха горите, разстъпващи се тук-там, за да дадат път на ливади с ниско подстригана като прическата на затворник трева. Всички постройки бяха с плоски покриви. Бяха много добре обозначени и той скоро намери Изчислителния център — Т-образна постройка на два етажа. Антъни се запита за какво ли им е толкова пространство само за да правят изчисления, после се сети, че сигурно имат мощен компютър.
Спря отпред на паркинга и се замисли. Трябваше да зададе един-единствен прост въпрос: къде точно в Хънтсвил възнамерява да отиде Люк? Мариголд сигурно знаеше, но щеше да защитава Люк и да се държи подозрително към непознат, особено към такъв с две синини под очите. От друга страна пък, бяха я оставили тук, докато всички останали бяха заминали за Кейп Канаверал за голямото събитие, и на нея вероятно щеше да й е скучно.
Антъни влезе в сградата. Във външния офис имаше три малки бюра, две от които бяха празни. На третото седеше негърка на около петдесет години и с очила, облечена в лека памучна рокля на цветчета.
— Добър ден — каза той.
Тя вдигна глава. Антъни свали очилата си и очите й се разшириха от удивление, когато го видя на какво прилича.
— Здравейте. С какво мога да ви помогна?
С откровена самоирония Антъни каза:
— Госпожо, търся си жена, която да не ме бие.
Мариголд избухна в смях.
Антъни придърпа един свободен стол и седна срещу бюрото й.
— Идвам от кабинета на полковник Хикъм — продължи той. — Търся Мариголд Кларк. Къде мога да я намеря?
— Това съм аз.
— О, не. Тази госпожа Кларк, която търся, е възрастна жена, а вие сте младо момиче.
— Хайде, хайде, стига сте ме занасяли — укори го тя, но се усмихна широко.
— Доктор Лукас е на път за насам… но вие сигурно знаете това.
— Той ми се обади тази сутрин.
— В колко часа го очаквате?
— Самолетът му каца в два и двайсет и три.
Полезна информация.
— Значи ще бъде тук някъде около три.
— Не се знае.
Ах!