Град на демони
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978–954–26–0771–7
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Град на демони». Краткое содержание книги:
Сега, когато седмицата на смърт и разруха наближава, тримата приятели усещат надигащото се зло. Но тази година към битката с тъмната сила са се присъединили и три жени. Лейла, Куин и Сибил са свързани по някакъв начин с демона, също както мъжете – със силата, която някога го е възпряла.
След ритуала за кръвно братство градският адвокат Фокс е придобил дарбата да чете мислите на другите хора. Лейла има същата способност, но й е трудно да свикне с нея. Тя среща разбиране и подкрепа от страна на Фокс, но скоро и двамата съзнават, че помежду им се е зародило нещо повече от приятелство.
— Знаели сте, че ще прекара нощта в гората?
— Знаехме, че са замислили някакво приключение, и му дадохме свобода. Ако не бяхме, щеше да намери начин. Все някога птичетата излитат от гнездото. Не можеш да ги спреш, колкото и да искаш да са в безопасност.
Мъжът замълча за миг и когато Лейла усети как той мислено се връща назад, се запита какво е да си спомняш за живота на друг човек, преминал пред очите ти. На някого, когото обичаш.
— Заедно с Гейдж дойдоха у дома — продължи Брайън. — По израженията и на двамата личеше, че нещо е станало. Разказаха ни и тогава всичко се промени. Говорехме за преместване. С Джоан обсъждахме идеята да продадем фермата и да напуснем града. Но той чувстваше нужда да бъде тук. Когато седмицата отмина, мислехме, че всичко е свършило. Останахме, но по-скоро защото Фокс искаше да е тук, с Кал и Гейдж.
— Видели сте го да се сблъсква с това вече три пъти и сега предстои нов сблъсък. Мисля, че е нужна огромна смелост, за да приемете всичко, което прави, а не да се опитвате да го спрете.
Усмивката му бе шеговита и спокойна.
— Не е смелост, а вяра. Имам пълна вяра във Фокс. Той е най-добрият човек, когото познавам.
Брайън остана, докато тя затвори кантората, и настоя да я откара до дома. „Най-добрият човек, когото познавам“, помисли си Лейла, влизайки в къщата. Нима можеше да има по-голяма похвала от баща за син?
Качи се по стълбите, за да върне дневника в домашния кабинет. Куин седеше на бюрото си и намръщено се взираше в монитора.
— Как върви?
— Зле. Наближава крайният ми срок, а не съм стигнала до никъде със статията.
— Съжалявам. Ще сляза долу и ще те оставя да работиш на спокойствие.
— Не. По дяволите! — Куин стана. — Не биваше да се съгласявам да пиша тъпата статия, но парите ме поблазниха. Цял ден умуваме върху идеята за ритуал с кръв и заклинанието, и Сибил започна да нервничи.
— Къде е тя?
— Работи в стаята си, защото очевидно вдигам твърде много шум с мислите си. — Куин нехайно махна с ръка. — Имаме такива моменти, когато работим дълго време върху общ проект. Но при нея са по-чести. Да имаше някоя бисквитка. — Куин опря брадичка на ръката си. — И пакет сладки с глазура. По дяволите! — Взе ябълка от бюрото и я захапа. — На какво се усмихваш?
— Усмихвам се, защото е обнадеждаващо, когато се прибера у дома, да заваря теб в скапано настроение и бленуваща за бисквитки, а Сибил — затворена в стаята си. Толкова е нормално.
С нещо средно между мърморене и сумтене, Куин отново отхапа от ябълката.
— Майка ми изпрати модел за шаферски рокли. В цикламено. Колко нормално ти се струва това, госпожице Слънчево настроение?
— Бих облякла цикламена рокля, ако се наложи. Но, моля те, не ме карай.
Очите й проблеснаха закачливо и Куин се усмихна, докато дъвчеше.
— Сибил би изглеждала ужасно в цикламено. Ако продължи да ми се цупи, ще я накарам да се облече точно така. Знаеш ли какво? Трябва да се измъкнем оттук за малко. Само работа, никакви развлечения. Утре ще си вземем почивен ден, за обикаляне по магазини и избиране на булчинска рокля.
— Сериозно?
— Сериозно.
— Помислих, че никога няма да поискаш. Изгарям от нетърпение. Къде…
Лейла се обърна, когато вратата на Сибил се отвори.
— Утре ще излезем по магазините. Да търсим булчинска рокля за Куин.
— Добре, добре. — Сибил се облегна на касата, оглеждайки и двете си приятелки. — Това би могло да се нарече ритуал, бял женски ритуал. Освен ако решим да се вгледаме по-внимателно в символиката. Бялото е символ на невинност, воалът — на смирение…
— Не ме интересува — прекъсна я Куин. — Без срам ще оставя феминистките си убеждения настрана, за да имам идеалната сватбена рокля. Ще мога да си го простя.
— Добре. Впрочем… — Сибил нехайно побутна буйните си коси назад. — Все пак е женски ритуал. Може би ще балансира онова, което се каним да извършим в близките две седмици. Кървава магия.
След срещите си Фокс отиде направо до квартирата на Лейла. Тя отвори вратата, преди той да стигне до къщата, тръсна коси и устните й се извиха в съблазнителна усмивка. Нима би могъл да иска нещо друго, когато се прибира у дома вечер?