Преследвачът

С набитото си око на полицай Мерик внимателно огледа залата, като класифицираше пиячите. Проститутка, пласьор, наемник, сводник, богаташ, бедняк, просяк, мекотело. От вглъбяването му го измъкна гласът на Карол, който почти го стресна.

— Какво мислиш ти, Дон? — успя да долови той.

— Съжалявам, мадам, но се бях отнесъл. Какво мисля за какво?

— Че точно сега е времето да внедрим някои от нашите информатори между проститутките, вместо да разчитаме на момичетата, с които си има работа отделът за борба с порока. Те така разтягат локуми и те мотаят, че се налага да излезеш да провериш лично, ако ти кажат например, че е валяло.

— Зарежи проститутките — отвърна Мерик. — Имаме нужда да разберем дяволски много неща за това как действа гей общността. Нямам предвид момчетата, които се уединяват по тоалетните и край „Дяволската дупка“. Думата ми е за потайните. Онези, които не го демонстрират открито. Те са точно хората, които може да са се натъквали на нашия тип преди. Освен това, имайки предвид всичко прочетено някога за серийните убийци, знам, че в действителност понякога те не убиват от първия път, а просто се запознават с жертвата. Както правеше и йоркширският убиец. Така че може би има някой уплашен дребен клозетаджия, който е отнесъл някакво насилие, останало в тайна. Това може да се окаже нишката към развръзката.

— И Господ знае, че се нуждаем от промяна — съгласи се Кевин. — Но след като не знаем как са станали свалките, как ще открием нашите хора?

Карол отвърна замислено:

— Когато се съмняваш, попитай полицай.

— Какво? — попита Кевин.

— В службата си имаме гей ченгета. Те трябва да знаят повече от всички останали как се поддържа дискретност около личния им живот. Те биха могли да ни кажат.

— Това не е отговор на въпроса — протестираше Кевин упорито. — Ако те са толкова потайни, как ще разберем кои са?

— Има една организация на гейовете и лесбийките в полицията. Защо не се свържем с тях поверително и не ги помолим за помощ? Все някой трябва да има някакви контакти в Брадфийлд.

Мерик гледаше Карол с възхищение, а Кевин с чувство на безсилие, като и двамата се чудеха как така следовател Джордан успяваше винаги да намери отговор.