Танго

Тя деликатно насочи върха на перото към един почти невидим белег, започващ между гърдите и извиващ се надясно към ребрата ѝ.

– Една майка бабуин ми остави за спомен това,  когато бях на дванайсет години. Играех си с бебето ѝ и тя се изнерви, искаше си детето обратно.

Виното беше топло и ароматно. Закръглените ѝ гърди се повдигнаха, когато се пресегна и забоде перото в косата си. После се засмя, махна перото и го сложи настрана.

– Намерих това перо край пътя, докато идвах насам.

Преходът между нощта и деня беше гладък и почти неосезаем, бурята превръщаше всичко навън в бездънна сивота. Сузана го водеше по коридори от усещания, по които никога не бе ходил и дори не си беше помислял, че може да ходи. В начина, по който се любеше, имаше някаква ритуалност, чувство за прогресия, която го отвеждаше нагоре, нагоре, към нещо, което не можеше да види, нито да си представи.

Лицето ѝ, заровено в шията му, устните ѝ – в ухото му. Не спираше да му нашепва някакви думи, докато те не се превърнаха в един вид мантра и той не престана да мисли за тялото, под което се движеше. Същността на любенето със Сузана Бентийн се състоеше не просто в усещане на физическото ѝ присъствие, но и в превръщането ѝ в присъствие в съзнанието ти.

Тя изви тяло, за да го посрещне – и двете тела, блестящи от пот. Лицето ѝ загуби овладения си израз и се отпусна с надигащата ѝ се сексуалност. Ръцете ѝ се плъзгаха по потния му гръб. Той я изви така, както вятърът превива класовете пшеница през летните месеци във високопланинските плата и в един момент осъзна, че да правиш любов със Сузана Бентийн, означава да стигнеш възможно най-близо до Истината, на крачка от смъртта.

Жената лежеше на пода, докато мазолестите ръце на дърводелеца се плъзгаха по тялото ѝ – навсякъде, където ѝ се искаше да бъдат. Тя докосна шията на Карлайл Макмилън, докато той се движеше ритмично над нея, прокара пръсти по вените и артериите му, усещайки движението на кръвта му и биенето на сърцето му. Думите се изливаха от устата ѝ на суахили, арабски, навахо, сиукски, докато впиваше поглед в лицето му.

Часовете на деня се концентрираха в един миг и после се разшириха до безкрайност. Двамата лежаха смълчани един до друг и тя галеше лицето, гърдите и раменете му с длани, а той отвръщаше на ласките ѝ. Шепнеха си един на друг на стария сладък език, който изглежда така на място в подобни моменти, но по-късно на човек му е трудно да си го спомни.

Бурята продължи и през следващите трийсет и шест часа. Сузана и Карлайл разговаряха, готвеха, любеха се и понякога дори спяха. Сузана спомена, че някога обичала да рисува акварели, но при едно от преместванията си бе изоставила статива си.