Борсови игри

— И защо така? — запита Мадлен. По устните й играеше лека усмивка.

— Не съм убеден, че казината са имунизирани срещу рецесията, особено тези, които са предназначени за семейни празници. При една рецесия малко хора могат да си позволят почивки по такива места, близко е до ума. А във финансовите проекти няма място за свободни маси и стаи.

Тя ме изгледа с явен интерес.

— Продължавайте.

— Е, другото нещо се казва Ъруин Пайпър. Разбира се, той е крупен инвеститор. Но аз придобих впечатлението, че този проект е негов гигантски каприз. Иска да построи най-впечатляващия хотел в света и е готов на всякакви финансови операции, само и само да го пусне в действие. — Въздъхнах. — Работата всъщност е там, че не му вярвам.

Тя ме изгледа твърдо.

— Мисля, че имате право.

— Добре, но тогава защо инвестирате, щом сте съгласна с мен?

— „Амалгамейтид Ветеранс“ инвестира, не аз — изрече тя. — Един от сътрудниците ми предложи тази идея и беше особено настойчив. Много хора напъват здраво за проекта. Това ще бъде едно от най-знаменитите казина в света, а Арт Бъкси е прославен с умението си да пълни залите. Но на мен цялата работа ми мирише. Не мога да посоча нищо конкретно. Просто колегата ми беше много убедителен и накрая склонихме. Пък и сумата не е кой знае каква, само тридесет и пет милиона долара.

— Какво искате да кажете, само тридесет и пет милиона? — удивих се аз. — Та това са страшно много пари за губене.

Мадлен се усмихна.

— Аз управлявам над петдесет милиарда долара. Много е трудно човек да се добере до достатъчно възможности за инвестиране на суми от такъв калибър. Имаме много капиталовложения от порядъка на петдесет милиона всяко или по-дребни проекти като този с „Таити“.

Макар да бях привикнал да боравя със суми от десетки милиони долари, не можех да си представя мащабите на американската застрахователна индустрия. Компании като „Амалгамейтид Ветеранс Лайф“, „Пруденшъл“ и „Етна“ си играеха с ресурси, по-големи от брутните национални продукти на повечето страни в света.

— Каквото и да стане, дори и най-неприятното, това няма да ни събори. Ние осигурихме временно финансиране за строежа на хотела. Емисията от макулатура още ще се пласира на пазара, а ние ще сме си върнали парите, при това с хубава печалба.

— Колко голяма печалба?

— О, трябва да направим 80 процента или някъде там — каза Мадлен. — Не е лошо за инвестиция със срок от година и половина.

Тези 80 процента съответстваха на хвалбите на Джак Салмън, че „Финикс Просперити“ ще удвои капиталовложението си, дори ако вземехме предвид преувеличенията му.

— Защо отивате да видите „Таити“ щом сте уверени, че толкова бързо ще си върнете парите?