Смърт и малко любов

Тя мълчаливо седеше в един ъгъл и наблюдаваше. Алеко лежеше на дивана, облечена в черна копринена рокля. Ако се съди по позата, в момента на изстрела е седяла, облегната назад. Светлата тапицерия на дивана беше обляна в кръв, вероятно имаше много кръв и по роклята, но върху черния плат не личеше. Ето, оглеждат трупа и тя вижда, че петдесетгодишната жена е носила скъпо, изискано бельо, изглежда съвсем ново. Дори без да докосва косата й, човек разбираше, че е била чисто измита малко преди смъртта й и грижливо сресана. На ръцете — маникюр, лакът е пресен, без драскотини, тези нокти явно също са лакирани малко преди смъртта. Когато е решила да се сбогува с живота, тази жена е направила всичко, за да бъде жена и в смъртта.

Настя разгледа стаята. Идеален ред и чистота, която би могла да бъде блестяща, ако през времето, минало след самоубийството, по мебелите не се бе образувал тънък слой прах. Следователят отвори кожената папка за писма на масата и Настя видя познатите бели пликове. Точно в такива пликове бяха пристигали писмата.

Селуянов огледа сантиметър по сантиметър секционните шкафове, бързите му ловки пръсти шареха по дрехи, бельо, кухненски съдове.

— Саша — извика той следователя, — ела тук, намерих го.

Следователят и експертът Зубов отидоха при него и внимателно измъкнаха изпод купчинка хавлиени кърпи увития в парче плат заглушител и кутия патрони. Поемните лица — мъжът, който бе повел на разходка териера Фред, и жена му — още не можеха да превъзмогнат учудването си.

— Само като си помисля — прошепна жената, — беше толкова кротка, незабележима, затворена! Винаги съм си мислила, че малко не е в ред. И така излезе…

От кухнята се показа пребледнелият Коротков — очите му бяха силно зачервени от умора.

— Ася, ела тук, помогни ми.

Настя на пръсти, като се стараеше да не настъпи пръснатите по пода прибори, инструменти и реактиви, отиде в кухнята.

— Откри ли нещо?

— Нищо. Трябва да претърсим кофата за боклук.

Те измъкнаха изпод мивката пълната до средата червена пластмасова кофа, разстлаха на пода полиетилен и изсипаха върху него съдържанието й.

— Ей вие, самодейците — чу Настя над ухото си свадливия глас на Зубов, — вземете пинсети! Какво почнахте да грабите с ръце всичко наред, сякаш сте у дома си…

Те дори не помислиха да се обидят от грубостта му. Колегите отдавна познаваха характера на Олег, бяха свикнали с него и вече не му обръщаха внимание.

— Ще се мотаем тук чак до шест — каза Коротков и приклекна пред купчината боклук. — Поне метрото ще работи. Дойдох до тук с някаква частна кола, похарчих всичко, което имах в джобовете си. Къде наблизо има станция на метрото?

— Не знам.

— Как така? А с какво дойде?