Мистър Мерцедес

Малко след осем и половина автомобилът му наистина се появява — доста по-рано от очакваното, тъй като поклонението започва чак в десет, а погребалната агенция е на около двайсет минути път от дома му. Но ето ти изненада: шишкавият ДВО не е сам. До него седи жена и макар че Брейди я зърва само за секунда, веднага разпознава сестрата на Оливия Трилони. Свалила е сенника, гледа се в огледалцето и реши косата си. Явно е прекарала нощта в жилището на Ходжис.

Той е потресен. Защо, за бога? ДВО е грозник, дъртак и дебелак. Няма начин да е правила секс с него. Изключено е! После си спомня как майка му облекчаваше най-гадните му главоболия и признава (неохотно), че стане ли въпрос за секс, всичко е възможно. Но мисълта, че Ходжис се чука със сестрата на Оливия Трилони, е вбесяваща (донякъде и заради това, че в известен смисъл самият Брейди подпомогна свалката им). Ходжис трябва да седи пред телевизора и да мисли за самоубийство. Не му се полага дори удоволствието, предизвикано от дясната му ръка, намазана с вазелин, камо ли да прави секс с привлекателна блондинка.

„Сигурно ѝ е отстъпил спалнята, а той е спал на кушетката“ — помисля си.

Предположението изглежда логично и го успокоява. Приема, че е допустимо дъртият ДВО да се чука с хубава блондинка, обаче ще си плати за удоволствието. „А и курвата сигурно ще поиска доплащане заради свръхтеглото на клиента“ — казва си, засмива се гръмко и включва двигателя.

Преди да потегли, изважда от жабката джаджа 2 и я слага на седалката до себе си. Не я е ползвал от година, но днес ще влезе в употреба. Може би не пред погребалната агенция, защото двамата едва ли ще отидат там веднага. Твърде рано е за поклонението. Навярно първо ще се отбият в апартамента на Лейк Авеню, но не е необходимо да ги изпревари — важното е да е там, когато излизат от сградата и отново се качат в колата. Знае как ще стане.