Электронная книга - «Наследникът». Краткое содержание книги:
Магед — на един древен език означава „могъщ“ — се разкрил най-сетне в истинското си величие. Разказват, че бил огромен, страховит и неуязвим за всяко човешко оръжие. С един замах срутил сградата на съда, затрупвайки съдиите под развалините, излязъл навън и свикал армиите си. А тези армии били безчет. В първите редици крачели железните подобия на човеци, които Древните използвали за войници. Магед завладял техния нежив ум и те му се подчинили безпрекословно. След тази армия идвала друга — армията на мъртъвците. Великият хегемон притежавал силата да вдигне от гроба онези, които човечеството някога било погубило до крак: животни като мамутите, пещерните мечки, дългозъбите котки… люде като изтребените обитатели на Черокия и Ацтека… фейрите и гоблините от Малкия народ… и неандите.
— О, това не е нищо. Да можеше да видиш баща ми в действие, лека му пръст. Такава лисица беше, че никой на Селена не можеше да се мери с него. Той ме научи на някои трикове, но и много тайни отнесе в гроба…
Двамата отпиха от брендито и помълчаха.
— А какво става с ратник Гозамбо? — попита след малко Алекс.
Усмивката на херцога изчезна.
— Нищо — призна неохотно той. — Използвах всичките си връзки в Тимишоара, но не изкопчих нищо от Черната катедрала. Стиснали са се здраво като бедрата на девственица. Признават само каквото знаехме и без тях: имало е такъв висш свещеник, но поради някакъв неуточнен скандал са го разжалвали до прост ратник. Дори не се знае дали е на Тера или на Селена. Има предположения, че са го пратили в Африка да проповядва Черния път. Там също има кратери, ще знаеш. Споменаха ми за един в Централна Африка, нарича се Нгоронгоро. Сигурен ли си, че видението е било от Селена?
Алекс поклати глава.
— Никаква Тера. Селена беше, но мястото може да е къде ли не — от Птолемеус до Циолковски.
— И все пак ще продължиш да го търсиш — тихо каза херцогът.
— Да — съгласи се Алекс. — Ще продължа. Само за едно се моля: Грималда да не узнае. Живи ще ни одере и двамата, ако разбере, че сме крили от нея.
— Значи трябва много да внимаваме. И междувременно да се подготвяме, както ти е препоръчал Янус. Дотук сме сигурни, че ни е казвал истината. Защо и останалото да не се окаже вярно?
— Кое? — скептично изсумтя графът. — За втория Армагедон? За пророчеството? Нима наистина вярваш, че след четири години от небето ще дойде кораб да донесе магическа чаша с рубин?
Херцог Ларс Де Феро замислено се загледа в пламтящата камина.
— Знам ли… — тихо промърмори той. — Може и да дойде. Във всеки случай нямам търпение да видя какво ще стане след четири години…
13
Звездният фарватер
(финал)
Снарядът продължаваше да се движи, но навсякъде хаосът беше все същият. Непрекъснато се редуваха срутени циркуси, кратери, планини. Нямаше вече равнини и морета. Някаква безкрайна Швейцария или Норвегия. Най-после в средата на тая напукана област на връхната й точка се видя най-бляскавата планина на лунния диск, ослепителният Тихо, който потомството ще нарича винаги с името на славния датски астроном.
Жул Верн, „Около Луната“
Ils s’en sont allés
Aussi loin que leur bateau pouvait les emporter
Pour savoir ce qu’on trouvait au bout de l’univers
Pour savoir où finissait la mer.
Ils se sont perdus
Entre le soleil et l’eau qui n’en finissait plus
Accrochés dans les haubans les yeux vers l’horizon
A deux doigts d’en perdre la raison.
Pour pouvoir tenir
Pour ne pas se laisser mourir
Ce qu’il leur a fallu subir
Le saura-t-on jamais?
Mais Dieu leur a donné
Des princesses pour esclaves
Et des rois enchaînés
Et les clés d’un paradis d’un monde merveilleux
Des empires aux trésors fabuleux, fabuleux.
Charles Aznavour, „Les Aventuriers“2
Правият път
Четири години по-късно
22 юли 1542 г. на Петата епоха
Разтърсван от неудържими тръпки, Финеган с върховно усилие се изправи на крака. Омекналите му колене се подгъваха. Той подпря длани на писалището, прехвърли тежестта си върху тях и зачака пристъпът да отмине. Беше болен, ала дали ставаше дума за обикновена треска, или за телесно страдание, причинено от тежък душевен потрес — това не можеше да прецени с размътения си разум. Зъбите му тракаха от убийствения студ, пронизващ цялото му тяло, и той си помисли, че трябва на всяка цена да се стопли. Сети се за мангала в камбуза, но знаеше, че не би имал сили да се добере дотам.
Не толкова съзнателно, колкото механично, Финеган се озърна из тясната каюта и погледът му спря върху сивия плащ, закачен на една от медните куки откъм вътрешната страна на вратата. Странен плащ, отбеляза частицата здрав разум, незасегната от болестта. Мекият, тънък плат сякаш излъчваше бледо сияние в полумрака на каютата и заблуждаваше взора, изглеждайки ту черен, ту тъмносив, ту почти бял. Монахът повдигна крак, пристъпи натам, залитна и се подпря на стената. Посегна с трепереща ръка, смъкна плаща от куката и опита да се наметне, но нямаше сили дори за това. Едва от третия опит успя да се загърне — и ласкавият допир на непознатата материя изведнъж стори чудо. Треската мигновено отмина, главата му се избистри като небосвод след лятна буря и енергията почна да се завръща в изтерзаното му тяло.
вернуться
2
Те заминаха тъй далеч, колкото можеше да ги отнесе техният кораб, за да узнаят какво има в края на вселената, да узнаят къде свършва морето. Те се изгубиха между слънцето и безкрайната вода, вкопчени във въжетата, впили очи в хоризонта, на косъм от лудостта. Ще знаем ли някога какво са изтърпели, за да могат да издържат, за да не се оставят да умрат? Но Бог им даде принцеси за робини и крале в окови, и ключовете на рая, на един чуден свят, на империи с приказни съкровища.
