Очи от рая

Тогава в актовата зала, на скелето зад кулисите, докато долу учителите се разправяха с Рут, Рей Сингх беше толкова близо до мен, че дъхът ни се сливаше. Усещах аромата на карамфил и канела, с които си мислех, че поръсва макароните си всяка сутрин, както и една друга, загадъчна човешка миризма, идваща от органи дълбоко вътре в тялото му, чиято химия беше различна от тази на моите.

От момента, в който разбрах, че ще се случи, докато то наистина стана, избягвах да оставам насаме с Рей било в училище, било извън него. Плашех се от това, което най-много исках — да ме целуне. Страхувах се, че целувката ни няма да е като при другите, нито като тези, които описваха в „Севънтийн“ „Гламър“ и „Воуг“. Че не ме бива в тази работа и първата ми целувка ще угаси всичките ми надежди, вместо да разпали любов. Но въпреки това събирах информация по въпроса.

— Първата целувка е съдбата, която чука на вратата — каза баба Лин веднъж по телефона. Аз държах слушалката, докато баща ми отиде да извика мама. Чух го да казва в кухнята, че баба „здравата си е подпийнала“.

— Ако можеше да се повтори, щях да си сложа много по-ярко червило, например „Файър енд Айс“, но тогава „Ревлон“ още не го произвеждаше. Щях да сложа своя печат на младежа.

— Майко? — обади се мама, която беше вдигнала слушалката на апарата в спалнята.

— Говорим си за целувките, Абигейл.

— Колко си изпила?

— Чуй ме сега, Сузи — рече баба Лин. — Ако си вириш носа, ще си останеш с пръст в устата.

— При теб как беше?

— Е, щом си говорите за целувки — каза мама, — аз ви оставям.

Непрекъснато питах татко и мама да ми кажат как е било при тях, за да чуя мъжко и женско мнение. Останах с впечатлението, че едва са докоснали устните си, забулени в облак цигарен дим.

След малко баба Лин прошепна:

— Сузи, още ли си на телефона?

— Да, бабо.

Тя помълча малко и продължи:

— Бях на твоята възраст и първата ми целувка беше с мъж, много по-голям от мен. Бащата на една моя приятелка.

— Бабо! — провикнах се аз, искрено възмутена.

— Няма да ме издадеш, нали?

— Няма.

— Беше прекрасно — рече баба Лин. — Той знаеше как да се целува. Не можех дори да търпя момчетата, които ме целуваха. Слагах ръка на гърдите им и ги отблъсвах. Мистър Макгайърн знаеш, какво да прави с устата си.

— И как беше?

— Бях на седмото небе — отвърна тя. — Знаех, че е нередно, но беше прекрасно, поне за мен. Не съм го питала как се е чувства той, защото след това никога не съм оставала насаме с него.

— Искаше ли ти се пак да го направиш?

— Да, цял живот търся тази първа целувка.

— Ами дядо?

— Не го биваше много в целуването — отговори тя. — На другия край се чу подрънкването на кубчетата лед в чашата й. — Така и не забравих мистър Макгайърн, въпреки че всичко трая само минута. Има ли някое момче, което иска да те целуне?