Идеалната половинка

— Ти така си мислиш. — Анабел го изгледа навъсено. — Докато не преживееш същото, което и аз, нямаш право да съдиш.

— Да съдя какво?

— Ти не разбираш.

— По-голямата част от живота си съм прекарал сред футболисти. Ще се изненадаш да узнаеш колко много странни неща разбирам.

— Не и чак толкова странни.

— Не съди вместо мен.

Упорито стиснатите му устни бяха знак, че няма да се откаже, докато не стигне до дъното, а тя не можеше да му каже нищо друго, освен истината.

— Не мога да гледам… — Анабел преглътна с усилие и облиза устните си. — Трудно ми е да гледам… ъ… женско бельо близо до мъжка ръка. Когато… когато бельото не е върху женско тяло.

Хийт изпъшка и отново се отпусна на възглавниците.

— О, боже! Не ми го казвай!

— Разстройвам се. Твърде меко казано.

Знаеше, че ще й се присмее, и той го направи. Гърленият му смях отекна в спалнята. Тя прикова сърдит поглед в него. Хийт спусна крака от леглото.

— Страхуваш се, че аз ще започна да се обличам с женско бельо?

Анабел потръпна. Никак не й бе приятно да чуе мислите си, изречени на глас. Как бе успяла да доживее до трийсет и една години, без да я заключат в психиатрична клиника?

— Не че се страхувам. Но… работата е в това, че… защо да се подлагаш на изкушение?

Това отново го разсмя.

Какво пък, можеше да го разбере — самата тя на негово място би се развеселила — но сега никак не беше в такова настроение.

Обезсърчена, забърза към вратата. Смехът му секна. Хийт веднага стана сериозен и скочи на крака. Забърза след нея. Още една дъска на пода изскърца. Хвана я за раменете.

— Хей, ти май наистина се разстрои?

Тя кимна.

— Извинявай. Прекалено много време съм прекарал в мъжките съблекални. Обещавам, че повече няма да те дразня.

Съчувствието му беше по-мъчително от дразненето, но младата жена се обърна към него и отпусна глава на гърдите му. Той я погали по косата. Анабел си заповяда да се отдръпне от него, но кой знае защо, чувстваше, че тук й е мястото. В същия миг усети възбудената му мъжественост да се притиска към тялото й.

Чампиън също го осъзна. Бързо отстъпи назад и рязко я пусна.

— По-добре да сляза долу и да освободя спалнята ти — промърмори.

— Добре — едва успя да кимне тя.

Хийт взе обувките си, но не тръгна веднага. Отиде до бюрото и посочи към купчината списания отгоре.

— Бих искал да почета, преди да заспя. Предполагам, че не ти се намира брой от «Спортс Илюстрейтид»?

— Боя се, че не.

— Разбира се, че нямаш. За какво ли ти е? — Вдигна ръка. — Може ли да взема това?

И той взе каталога й със секс играчки.