Ще се смея последен. Айсберг

В очите на русия полицай блесна учудване. Беше съвсем мимолетно, но Пит го долови. Той се обърна към партньора си, тъмнокос, плещест мъж с очила, и му измърмори нещо на исландски. Завъртя глава към ленд ровъра отвън, намръщи се видимо и отново погледна Пит.

— Бихте ли ми казали откъде потеглихте, сър?

— От Гренландия — не бих могъл да изговоря името на града. Пишеше се с двадесет букви и за американец е съвършено непроизносимо. Доктор Хънуел и аз бяхме на експедиция по поръчка на правителството и уточнявахме картата на айсбергите по източногренландското течение. Намерението ни беше да продължим към Датския пролив, след като заредим в Рейкявик, а после да потеглим обратно на запад към Гренландия по паралелен курс петдесет мили по̀ на север. За нещастие плановете ни не бяха точни, свършихме горивото и се разбихме край брега. Това е всичко, ако не съм изпуснал някой дребен детайл. — Пит лъжеше, без да знае точно защо. Господи, помисли си, беше започнало да му става навик.

— Къде точно се разбихте?

— Откъде, по дяволите, мога да знам — рязко вдигна глава Пит. — Минете три пресечки след пасището на кравите и завийте наляво по Бродуей. Хеликоптерът е паркиран между третата и четвъртата вълна. На цвят е жълт, така че не можете да го сбъркате.

— Моля ви, бъдете сериозен, сър. — Пит с радост забеляза, че по лицето на полицая изведнъж изби червенина. — Трябва да запишем всички подробности, за да ги докладваме на началството си.

— Тогава защо не престанете да увъртате и не ме попитате направо за огнестрелните рани на доктор Хънуел?

Официалното изражение по лицето на полицая с по-тъмната кожа се замени от досада.

Пит погледна към доктор Йонсон:

— Нали ми казахте, че са дошли тъкмо за това?

— Мое задължение е да помагам на властите. — В гласа на Йонсон се чувстваше колебание.

— Защо не ни разкажете за раните на другаря ви? — запита полицаят с мръсните нокти.

— Носехме пушка за стрелба по полярни мечки — бавно започна Пит. — Случайно произведе изстрел при катастрофата и куршумът засегна доктор Хънуел в лакътя.

Доколкото Пит забелязваше, двамата исландски полицаи изобщо не реагираха на сарказма му. Стояха мълчаливи, гледаха го нетърпеливо и замислено — разсъждаваха, реши Пит, как биха го укротили, ако им окаже физическа съпротива. Не му се наложи да чака дълго.

— Съжалявам, сър, но сме принудени да ви отведем в управлението за по-нататъшен разговор.

— Единственото място, където ще ви разреша да ме отведете, е американското консулство в Рейкявик. Не съм извършил никакво престъпление срещу исландците, нито съм нарушил някой от законите ви.

— Познавам доста добре законите тук, майор Пит. И на нас не ни харесва да ставаме толкова рано сутринта и да се занимаваме с разследвания. Въпросите са задължителни. Вие не ни дадохте задоволителни отговори, така че трябва да ви заведем в управлението и да продължим, докато не установим какво се е случило. Оттам ще можете да се обадите в консулството си.