За всичко се плаща
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #10
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0096-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «За всичко се плаща». Краткое содержание книги:
— Защо не си ги изхвърлил? — попита тя и му посочи вестниците. — Нали искаше…
— Реших първо да почета, разстроих се и някак забравих.
— Разстрои ли се? Защо? Защото страната ни е на ръба на икономическа катастрофа? Или те е страх, че през декември ще изберем не такава Дума, каквато искаш ти?
— Прочетох интервю с ръководителя на една банка. Оплаква се, че все повече се ширело компютърното мошеничество. Той очаквал нова компютърна програма за защита на банковата информация, а организацията, която трябвало да му достави тази програма, казала, че талантливият програмист, който работел върху програмата, починал скоропостижно, преди да успее да завърши работата си.
— И какво те огорчи толкова?
— Ами там е споменато името на този програмист. Терка Мискарянц, мой състудент. Затова се разстроих. Та той беше съвсем млад, наш връстник. Знаеш ли, спомних си как той още от първи курс ходеше с едно момиче от филологическия факултет. Терка беше моногамен, после се ожени за нея. И толкова трогателно я ухажваше… Представяш ли си какво й е сега — да остане вдовица на трийсет и пет години!
Настя бавно дояде пържолата си, като размишляваше над въпроса защо толкова не й бе харесало това, което каза Льоша. Защото тя не научи нищо ново — знаеше за смъртта на Герман Мискарянц от няколко дни, когато Тарадин й бе разказал за убийството на Карина. Но нещо не й бе харесало, нещо я бе накарало да се напрегне. Тя знаеше, че сега това неведомо нещо ще я тормози и измъчва, ще я лиши от сън и няма да я остави да се съсредоточи върху нищо друго.
— Вероятно ще те огорча още повече, ако ти кажа, че и жена му е починала. Убита е — каза Настя, докато си наливаше кафе.
— Господи! — ахна Льоша. — Какво нещастие с цялото семейство! Но защо са я убили?
— Още не знам, мога само да се досещам. А ти замислял ли си се някога, че когато внезапно умре млад човек, много неща наоколо започват да се рушат? Не, наистина. Човекът на социално активна възраст е свързан с околния свят с хиляди живи нишки, които със смъртта му се прекъсват само за един миг. Искам да кажа, че животът на такъв човек задължително е включен в нечии планове, макар това да звучи може би малко механистично. Той има родители, които се надяват, че синът ще украси последните им години живот. Има човек, който го обича и разчита да изживее живота си до него, разчита на неговата помощ и подкрепа. Има деца, които са в правото си да очакват, че ще бъдат отгледани поне до пълнолетието си. Има работа, която върши, и от резултатите от тази работа също зависи някой. При възрастните хора всичко вече не е така. Тях ги обичат, грижат се за тях, ценят ги, но смъртта им не се превръща в такава трагедия като внезапната гибел на младите хора. Не си ли съгласен?
— Не съм мислил за това по този начин — поклати глава Льоша. — Но ти сигурно си права. По-често ти се случва да се сблъскваш с такива истории. Все пак младите по-често загиват, отколкото да умират от естествена смърт. Макар че напоследък май и сред тях естествената смъртност е висока.
— Откъде ти хрумна? — учуди се Настя. — Статистика ли си гледал?
— Не, прочетох твоите вестници. Оказва се, че понякога това е много полезно.
— И какво има във вестниците?
— Постоянно се мяркат фрази, като изгубихме млад талантлив режисьор, отиде си в разцвета на творческите си сили и така нататък.
— Но и по-рано беше така.
— Беше, но не с такава интензивност. Имаш шест вестника от два дни и аз срещнах в тях тези фрази за различни хора най-малко пет пъти. Годишната норма за творчески работници.
— Е, чак пък годишната! — усмихна се Настя и в същия момент разбра какво толкова не й бе харесало в разказа за талантливия програмист Герман Мискарянц.
Николай Саприн чувстваше, че е загубил контрола над ситуацията. Беше намерил Тамара, беше направил практически невъзможното, като се има предвид, че Тамара бе положила максимум усилия, за да изчезне безследно. Но Саприн умееше да търси и я беше намерил. И сега какво? Да седи и да чака на някого да му дойде кефът? Ако знаеше, че всичко ще се извърти така, той изобщо нямаше да се залови да издирва и премахва Коченова. Тоест беше ясно, че от всяко положение трябва да я намери и да я накара да замълчи завинаги, но би го направил сам, без да е зависим от никого, и би свършил тази работа добре. Наистина безплатно. А толкова му трябваха пари за Иринка! Само заради тези проклети пари бе позволил на Дусик да го наеме. А щом му бе позволил да го наеме, щом доброволно бе станал слуга, трябваше да слуша господаря, не да своеволничи, защото не му ли угодеше в нещо, можеше и да не получи парите. Но какво ли се бе случило там на Дусик, та му заповяда засега да не закача Тамара без специално нареждане?