Смъртоносно обаждане [bg]

Сестра ѝ, изглежда, лежеше върху някаква дървена повърхност. Трудно беше да се каже, защото образът на екрана на мобилния телефон на Ерика не показваше повече от раменете и гърдите на Гуен, които бяха голи. И това обърка Ерика. Телефонът на сестра ѝ, който предаваше образите, изглежда, не беше сложен отпред, а над нея, сякаш висеше от тавана. Онова обаче, което наистина правеше сцената абсурдна, беше фактът, че лицето на Гуен лежеше между две огромни, назъбени железни челюсти. Ето защо отначало образът не показваше нищо повече от ъгълчетата на очите ѝ. Демонът не искаше да разкрива твърде скоро убийственото си устройство.

– Знаеш ли какво е това, Ерика? – попита демонският глас, говорейки за странния уред.

Ерика не каза нищо, не мигна и не помръдна. Никога през целия си живот, нито дори когато мускулите ѝ се парализираха на входа на гробището, не беше преживявала такъв страх. Мозъкът ѝ сякаш загуби връзка с останалата част на тялото.

– Аз го създадох – продължи демонът. – И реших да го нарека... Черепотрошача. Хубаво име, не мислиш ли? – Той отново се изкикоти със същия противен гърлен смях като преди малко. – Предполагам, че може да се сравни с... индустриално менгеме, само че е по-добър.

– Моля те... Моля те... Моля те...

Този път Гуен нададе отчаяни викове. Риданията ѝ бяха толкова силни, че цялото ѝ тяло се тресеше.

– Защо ми причиняваш това? Защо?

– Шшт... – До устните на доктор Барне се допря пръст с ръкавица. – Не трябва да говориш, забрави ли?

Гуен се мъчеше да си поеме дъх. Можеше да го направи само през устата. Носът ѝ беше напълно запушен.

– Очевидно – обади се демонът, отново обръщайки се към Ерика – човешкият череп може да издържи някъде до деветстотин и петдесет килограма натиск. Знаеш ли това, Ерика?

– Моля те... не го прави. – Сълзите и страхът накараха гласа на Ерика да се повиши с близо цяла октава.

– Трябва обаче да добавя – продължи демонът, без да обръща внимание на молбите ѝ, – че открих тази информация в интернет, затова има вероятност да е невярна. – Той направи пауза за ефект. – Но нека ти кажа кое е вярно, Ерика. Всяко пълно завъртане на манивелата на това устройство добавя около двеста и двайсет килограма натиск към челюстите. Не е ли красиво? Представяш ли си какво могат да направят тези назъбени челюсти на нечие лице?

Когато чу тези думи, в доктор Барне избухна паника, каквато не познаваше дотогава, и светкавично се разпространи до всеки атом в тялото ѝ. В резултат на това тя събра всички сили, които ѝ бяха останали, и се опита да освободи главата си от челюстите, но демонът я задържа, като силно натисна с длан челото ѝ.

– Това... – каза той – ще боли... много.

– Нееееееее! – Гърленият ѝ писък беше задавен от слюнка и сълзи.

Ерика наблюдаваше вцепенена. Дори дишането ѝ сякаш беше спряло.

– Хайде да се позабавляваме, а? – каза демонът, хвана с дясната си ръка манивелата на Черепотрошача и я завъртя – едно пълно завъртане.

Назъбените железни челюсти, които вече бяха в допир с главата на Гуен, започнаха да се приближават една към друга. Притиснаха черепа ѝ от двете страни с двеста и двайсет килограма натиск и разкъсаха кожата ѝ. Невъобразима болка накара очите ѝ да престанат да се движат, но пък се разшириха, сякаш щяха да изхвръкнат от орбитите си. Писъкът в гърлото ѝ изведнъж секна, когато въздухът бе изтръгнат от дробовете ѝ. Устата ѝ, все още широко отворена, сякаш мълвеше, заеквайки, нещо. Устните ѝ трепереха неудържимо. Тялото ѝ започна да се гърчи като водна змия, която се опитва да избяга от опасност.