![Вещиците: Талтош [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/3/veshchicite-taltosh-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Талтош [bg]». Краткое содержание книги:
Беше прекалено завладян от емоции, за да се преструва. Жестовете му вече не бяха истерични, а трагични.
Аш все така стоеше на мястото си и се усмихваше на Теса. После кимна от удовлетворение, когато малката й устичка се разтвори в усмивка.
— Много си красива — прошепна той и вдигна ръка към устните си, целуна пръстите си и леко докосна бузата й.
Тя въздъхна, протегна дългата си шия и остави косата й да се спусне назад. После посегна към него и той пое ръцете й. Целуна я, но без никаква страст.
Гордън застана между тях, прегърна Теса през кръста с лявата си ръка и леко я дръпна назад.
— Не тук, моля ви. Не го превръщайте в бордей.
Той остави Теса и се приближи до Аш със събрани за молитва ръце. Гледаше го без никакъв страх, сякаш вече нехаеше за собствения си живот.
— Кое място е подходящо за брак между талтоши? — попита той почтително с дълбок и умоляващ глас. — Може би на някое свято място в Англия, там, където пътят на свети Михаил се спуска от билото на хълма, там, където все още стоят руините на кулата на древната църква на светеца?
Аш го погледна почти тъжно, сдържано.
— Нека ви заведа там — продължи Гордън. — Позволете ми да видя сватба на талтоши на Гластънбъри Тор! — Гласът му затихна и той заговори по-бавно. — Ако видя това, ако видя чудото на раждането на светата планина, там, където самият Христос е дошъл в Англия — където са поваляни стари богове и издигани нови, където е проливана кръв в защита на светостта — ако видя раждането на ново поколение, което идва на бял свят съвсем пораснало и готово да прегърне родителите си, самият символ на живота, тогава за мен вече няма да има значение дали ще умра.
Бе вдигнал ръце така, сякаш удържаше с тях святата си мечта, а гласът му бе изгубил всяка нотка на истеричност. Очите му бяха ясни и почти спокойни.
Юри го наблюдаваше с подозрение.
Аш бе самото търпение, но за първи път Майкъл видя в очите му и дори зад усмивката някаква мрачна емоция.
— Тогава — настоя Гордън — ще видя онова, за което съм живял. Ще стана свидетел на чудото, което възпяват древните поети. Чудо, по-велико от всичко, което някога съм познавал, за което съм чел, което съм слушал, което мога да изразя с думи. Моля ви, подарете ми този последен момент, нека идем там. Не е далече. Едва на четвърт час оттук е — само няколко минути. А на Гластънбъри Тор аз ще я предам на теб, както баща предава дъщеря си, съкровището си, любимата ми Теса, за да се осъществи онова, което и двамата желаете.
Той замълча, все още вгледан отчаяно в Аш и някак дълбоко натъжен. Сякаш с тези си думи е показал, че вече напълно приема собствената си смърт.
Не обърна никакво внимание на погледа на Юри. Майкъл се чудеше на трансформацията, която бе настъпила у стареца. На силата на убеждението му.
— Гластънбъри — прошепна Стюарт. — Моля ви. Не тук. — И накрая поклати глава. — Не тук — повтори и замълча.
Изражението на Аш не се бе променило. А после внимателно, сякаш разкриваше ужасна тайна на някой много уязвим, почти със състрадание каза:
— Няма да има никакъв съюз, никакво поколение. — Замълча, после продължи: — Твоята красива Теса е стара. Пресъхнала е. Изворът й е пресушен.
— Стара ли?! — Стюарт беше объркан, не можеше да повярва. — Стара! Луд ли си, как можа да го кажеш? — Обърна се безпомощно към Теса, която го гледаше без болка и разочарование в очите.
— Ти си луд — повтори Стюарт и извиси глас. — Виж я само! — изкрещя той. — Виж лицето й, тялото й. Тя е великолепна. Доведох те при такава красавица, че трябва да паднеш на колене и да ми благодариш! — Бе поразен, невярващ и все пак лека-полека се прекършваше.
— Лицето й ще остане такова до деня на смъртта й — каза Аш с обичайната мекота в гласа си. — Никога не съм виждал талтош с по-различно лице. Но косата й е напълно бяла, не е останал и един тъмен кичур. Тя не излъчва никаква миризма. Попитай я. Хората са я използвали отново и отново. Или вероятно тя се е скитала по-дълго от мен самия. Утробата й е мъртва. Изворът й е пресъхнал.
Гордън не направи опит да протестира. Притисна устните си с ръце, сякаш се опитваше да потисне вик на болка.
Жената изглеждаше леко объркана, но почти не бе разстроена. Пристъпи напред и прегърна треперещия Гордън с дългите си ръце. После заговори на Аш: