![Аркадия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/8/arkadiya-bg-download.jpg)
Аркадия [bg]
- Автор: Пирс Йен
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 9786191710300
- Переводчик: Гергана Минкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Аркадия [bg]». Краткое содержание книги:
— С радост бих го направила — каза тя и посочи тоалета си. — Но не мога да бродя из дебрите облечена така.
— Разбира се, че не можеш! Освен това, ако грешиш за него, може посрещането да не е особено приятелско. Говори се, че отвличали хора и ги държали срещу откуп. Не искаш да ти се случи това. Махни перуката и маската и ще ти намерим нещо.
— Ти си нисичка.
Алиена се замисли, после се усмихна и посочи мъжа, който хъркаше на пода.
— Истина е, но Рамбърт е горе-долу колкото теб, струва ми се. Чистите му дрехи са там, в ъгъла. Знам го; налага ми се да ги пера. Няма да бъдеш особено елегантна, но ще ти е удобно и когато приключа с теб, никой няма да може да те познае, а това е важно.
29.
Лейди Катрин беше отишла да намери Хенари в момента, в който остави Розалинд в банята.
— Какво се случва с теориите ти, Разказвачо? — попита го тя.
— Съкрушен съм — отвърна той. — Възнамерявах да открия железни доказателства, че пророчествата са пълна глупост, а постигнах точно обратното.
— О, горкият ти — подхвърли тя без никакво съчувствие. — Така мразиш да грешиш.
— Не е смешно. Това е тя — настоя той. — Името ѝ или по-скоро имената са там, в ръкописа. Облечена е странно, но описанието напълно съответства. Погълнат съм от случилото се. Все още не мога да го осмисля. Ти какво мислиш?
— Намирам я за изключително сладка.
Хенари направи гримаса. Току-що беше видял момичето да чете ръкописа, на чието дешифриране беше посветил няколко години. Тя беше показала, че той е един от най-важните пасажи в Историята, но много по-стар от самата История. Как беше възможно това? Беше го направила безпогрешно, сякаш не беше нищо особено. Не само се беше справила със смисъла, но небрежно беше посочила няколко грешки и беше предложила поправки.
— Невъзможно е — заяви той на Катрин. — Възрастни, които са учили с години, не могат да направят това. Бих оценил знанията ѝ по-високо от своите например.
— Имаш ли обяснение?
Хенари разпери ръце в знак на отчаяние.
— Тя беше толкова изумена от идеята, че е трудно, колкото и аз от тази, че е лесно.
— Утре ще я разпитаме както трябва. Не е като да няма желание да говори. Всъщност щом започне, не може да спре.
— Ще открием коя е и откъде е. След това ще се върнем в Осенфуд и ще я заведем в Забранената стая, ще ѝ покажем Рафта на Недоумението. Можеш ли да си представиш какво можем да научим, щом може да прочете всичко, което е там? Какво може да ни каже? Пред прага на какви открития се намираме? Само да не беше твоето Празненство. Щеше ли да е важно, ако…
— Да, щеше. Знаеш го много добре. Щом войниците могат да я опазят, значи ще го направят.
— Надявам се да бъде предпазена от нещо много по-сериозно от мечове.
— И какво е то?
— Сърцето ѝ — отговори Хенари. — Ако този ръкопис наистина е вълшебен, твърденията в него са категорични. „И двамата остават задъхани, почти запъхтени, макар да не забелязват топлия ден; всеки от тях е запленен от другия…“ Има и още, но не мога да го разчета и въпреки това е пределно ясно. Ръкописът предсказва, че тя се влюбва в млад мъж, когото среща в гората. Джей няма да остане с празни ръце.
За Хенари беше непоносимо трудно да се откаже и да повярва на ръкописа, на който беше посветил последните няколко години в опит да покаже, че е пълен само с глупави пророчества. Всичко това го караше да не иска да я изпуска от поглед дори и за миг, докато не разбере какво става. И все пак съзнаваше, че подобен подход е погрешен. Момиче и момче се срещат и се влюбват. Тя не може да се отдели от него. Така се казваше. Тъй като ръкописът беше демонстрирал силата си толкова ясно, той трябваше да му се довери.
В действителност беше ужасяващо. Беше предсказал, че момиче ще се появи на хълма пред погледа на момче на име Джей и момичето се беше явило. Беше предсказано, че тя ще дойде отново след много години и ще бъде пак на същата възраст — само по себе си невъзможно. И това също се беше случило. Че ще говори езика с изумителна лекота и това също беше така. Беше погледнала ръкописа, върху който се беше трудил с години, зърна най-неразбираемите пасажи и ги прочете, без да се замисли. Кое щеше да я изкуши да му помогне? Какво можеше да научи и разбере той?
Много пъти беше на косъм да повдигне темата за ръкописа в Осенфуд, но всеки път си беше прехапвал езика. Знаеше каква ще бъде реакцията — недоверие от страна на тези, отказващи да приемат каквото и да е, за което се твърдеше, че датира отпреди Историята, и ентусиазирана подкрепа от другите, които вярваха в магичното. Щеше да бъде отлъчен от дружеството наред с най-безумните и глупавите.