Нощен патрул [bg]

Джазбоун определено се гордееше с пищова си. Беше го получил от един търговец на дрога при игра на билярд. Онзи тип беше от Ню Йорк и очевидно не знаеше, че Джазбоун си има зала за билярд по определена причина. Мнението на Джазбоун бе, че когато е добър в нещо, независимо дали става дума за жена, кола или игра на билярд, той трябва да притежава това нещо. А наистина беше страхотен играч. Той извади пистолета от кобура, за да може Бразил да го разгледа, без да се приближава прекалено много.

— „Колт Дабъл Ийгъл“, четиридесет и пети калибър с дванайсетсантиметрова цев — уведоми го Джазбоун.

Бразил бе виждал пистолета по списанията. Неръждаема стомана, оксидиран, с подвижен мерник, широк стоманен спусък и ударник като за бойно оръжие. Струваше около седемстотин долара. Хлапето изглеждаше впечатлено и си личеше, че умира да докосне пищова, но Джазбоун не го познаваше достатъчно добре, за да му позволи.

— Мислиш ли, че един и същи човек е пречукал онези бели мъже, дошли в нашия град? — повтори Бразил.

— Не съм казал, че са бели — поправи го Джазбоун. — Последният, сенаторът, не беше бял. Но да, един и същи идиот го прави.

— Имаш ли представа кой? — запита Анди, като се опита да прикрие вълнението в гласа си.

Джазбоун знаеше точно кой и също като онези богати мъже в колите под наем не искаше подобни неприятности в квартала си. Да не говорим, че Джазбоун бе радетел за свободата на бизнеса и събираше пари не само от билярд и сервиране на напитки. Имаше интерес и от няколко момичета по улиците. Те му печелеха по някой допълнителен долар, а и му правеха компания. Черната вдовица съсипваше бизнеса. В последните дни Джазбоун бе стигнал до извода, че хората, които идваха по работа в града, гледаха CNN, прочитаха вестника, а след това си взимаха порнокасети и си оставаха в хотела. Джазбоун не ги обвиняваше.

— Има една тиква навън, дето управлява няколко момичета — съобщи Джазбоун на Бразил, който усърдно записваше всичко. — Аз лично бих потърсил него.

— Какво е тиква?

Златната усмивка проблесна към наивното хлапе.

— Прическа — каза той и посочи към собствената си глава. — Оранжев като тиква, с много плитчици. Един гаден ебалник.

— Знаеш ли му името? — попита Бразил.

— Хич и не искам да го знам — отговори Джазбоун.