Боен ястреб [bg]

— А нещо по въпроса как тези терористи са успели да организират и координират такава атака?

— Заради това всички са в паника. — Лора махна няколко кестеняви къдрици от челото си и вдигна очи. Изглеждаше уморена, но отдадена на работата си. — Според някои съобщения били видени военни бронирани машини, които изстрелвали гранати по различни цели. Други са видели хеликоптери да пускат бомби от небето.

Пруит кимна. Много добре знаеше откъде са се появили тези съобщения — от нищото. Те бяха първата фаза на пакета от психологически операции. Скоро щяха да се появят изфабрикувани кадри — лошокачествени видеозаписи, заснети с нестабилни камери, неясни фотографии, — които щяха да залеят медиите от анонимни източници, за да потвърдят допълнително историята, която Пруит искаше да се разказва — за терористична атака, организирана от група, която иска да свали сегашната администрация в Тринидад.

Дали щеше да се получи обаче?

Това беше целта на тази проба — да докаже концепцията за следващата генерация война. Цената на всичко това беше изненадващо малка. За цялата операция беше нужна малка ескадрила дронове — три тип „Боен ястреб“ за тежки боеприпаси, два тип „Палач“, които да подсилват хаоса, и няколко малки тип „Оса“, които да проникнат в цифровата инфраструктура на града.

При наличието на стелт технология и под прикритието на нощта до никоя от основните медии не бе достигало съобщение за странни летящи обекти в небето. Той подозираше, че някои хора може и да са видели подобни неща, но протоколът за психологическите операции налагаше всякакви подобни споменавания да бъдат заличавани и заменяни с още фалшиви разкази и изфабрикувани видеозаписи.

— О, боже! — изпъшка Лора.

Пруит се обърна към дъщеря си.

— Какво има?

— Току-що са бомбардирали някакво средно училище. Спасителните екипи опитват да проникнат в развалините.

Пруит погледна часовника на стената.

— Там наближава полунощ. Едва ли е имало деца в сградата.

Лора го изгледа втренчено. Лицето ѝ бе пребледняло, поради което луничките ѝ се открояваха още повече.

— Според доста постове във Фейсбук в училището е имало предварително парти за Халоуин. Когато атаката е започнала, задържали децата вътре, за да ги предпазят.

Пруит трепна — не толкова заради потенциалните жертви, а защото трябваше да измисли как да представи всичко това в своя полза. Искаше да се обади по телефона, но не го направи — отиде при Лора и я прегърна.

Тя опря лице на гърдите му.

— Защо? — изхлипа. — Що за човек трябва да си, за да извършиш такава жестокост?

Той я прегърна по-силно, сякаш искаше да я предпази от реалностите на живота, както бе правил винаги. Молеше се дъщеря му да открие начин да балансира чувството си за справедливост с фактите в този свят. Точно това искаше да ѝ даде, на нея и децата ѝ — властта и богатството, нужни за да направиш света по-добър.