Неудържимата армия [bg]

— Можем да намерим косми в колата.

— Доста време е минало, сигурно всичко е изчистено.

— Не непременно, Данглар. Много е трудно да почистиш всички косъмчета, които падат, когато се подстригваш, особено от плата на облегалката за глава, ако имаме късмета колата да е тапицирана с плат. Можем да допуснем, че Кристиян малко е претупал почистването, още повече като е смятал, че нищо не рискува. Че няма дори да го разпитват. Ретанкур трябва да огледа колата.

— Как ще получи разрешение за достъп до колата?

— Няма да получи. Трето доказателство, Данглар. Кучето, захарта.

— Историята на вашата Лео.

— Говоря за другото куче, за другата захар. Преминаваме през период, заразен от захар, майоре. През някои години цели рояци калинки нападат земята, после е ред на бучките захар.

Адамсберг потърси съобщенията на Ретанкур за внезапно уволнената камериерка и ги даде на майора да ги прочете.

— Не схващам — каза Данглар.

— То е, защото сте минали под влак. Онзи ден на пътя Блерио ме помоли да дам бучка захар на Мърз. Беше си поправял мотора на колата и ми обясни, че Мърз отказва захарта, когато ръцете му миришат на бензин.

— Чудесно — каза Данглар по-живо и стана да извади калвадоса от долната полица на бюфета.

— Какво правите, Данглар?

— Само една глътка. За да развеселя кафето и ямата с кал.

— Мамка му, майоре, това е калвадосът на Лео, този, който й е подарил графът. На какво ще приличаме, като се върне? На окупационна армия?

— Добре де — каза Данглар, като бързо си сипа глътката, възползвайки се от момента, в който Адамсберг му бе обърнал гръб, докато се приближаваше до огнището.

— Точно затова е била уволнена камериерката. Кристиян се е преоблякъл, почистил се е, но ръцете му още са миришели на бензин. От това не се отмирисвате с часове. И кучето долавя безпогрешно тази миризма. Кристиян е разбрал това, когато животното не е приело бучката захар. Бучка, която камериерката е вдигнала от земята и я е разкритикувала. Трябвало е да се отърве от замърсената бучка. И от камериерката, която е уволнил незабавно.

— Тя ще трябва да свидетелства.

— За това и за отрязаните коси. Не само тя е видяла Кристиян онази вечер. Видели са го и двете ченгета, които са отишли да му съобщят за баща му. След това той се е затворил в стаята си. Трябва да узнаем повече за фразата на Ретанкур: Камер критикува захар. Какво критикува? Още тази вечер питайте Ретанкур.

— Къде тази вечер?

— В Париж, Данглар. Прибирате се, информирате Ретанкур и изчезвате като сянка.

— Връщам се в Ордебек?

— Не.

Данглар изгълта своето кафе с калвадос и се замисли за миг. Адамсберг извади батериите на двата мобилни телефона.

— Искате да прибера децата? Така ли?