Изворът [bg]

— Няма да го направя, Майк. Никога повече.

— Защо?

— Не искам да имам нищо общо с архитектурата. Не искам да я виждам. Не искам да участвам в онова, което се върши.

— Можеш да намериш хубава и чиста работа някъде другаде.

— Ако имам хубава и чиста работа, ще трябва да мисля. Не искам да мисля по техния начин. А където и да отида, ще се наложи да мисля по техния начин. Искам работа, която ще върша, без да мисля.

— Архитектите не вършат работата на общите работници.

— Не мога да върша нищо друго.

— За нула време можеш да научиш нещо.

— Не искам да уча нищо.

— Искаш да кажеш да те вкарам в строителна бригада тук, в града?

— Точно така.

— Не, по дяволите! Не мога! Няма да го направя! Няма!

— Защо?

— Рижко, искаш да се изложиш на показ пред всички негодници в града ли? Всички кучи синове да узнаят, че са те докарали дотам? Всички да злорадстват ли?

Роурк се засмя.

— Пет пари не давам, Майк. На теб защо ти пука?

— Няма да ти позволя. Няма да доставя такова удоволствие на кучите синове.

— Майк — каза тихо Роурк, — не мога да правя друго.

— По дяволите, можеш. Казвал съм ти и преди. Сега ще послушаш здравия разум. Имам парите, от които се нуждаеш, докато…

— Ще ти кажа същото, което казах на Остин Хелър: ако отново ми предложиш пари, приятелството ни приключва.

— Защо?

— Не спори, Майк.

— Но…

— Искам от теб по-голяма услуга. Искам работа. Не искам да се безпокоиш за мен. Аз не се безпокоя.

— Но… какво ще стане с теб, Рижко?

— Къде?

— Имам предвид… твоето бъдеще?

— Ще спестя пари и ще се върна. А може някой да ме извика по-рано.

Майк го погледна. В очите на Роурк имаше нещо, което той не искаше да показва.

— Добре, Рижко — каза тихо Майк.

Замисли се. Каза:

— Слушай, Рижко, няма да ти намеря работа в града. Просто не мога. Стомахът ми се свива, като си помисля. Но ще ти намеря нещо в строителството.

— Добре. Каквото и да е. За мен няма значение.

— Работил съм толкова дълго за всички любими предприемачи на този негодник Франкън, че познавам всички, които са работили за него. Той притежава гранитна кариера в Кънектикът. Един от бригадирите ми е голям приятел. Сега е в града. Работил ли си в кариера?

— На времето. Много отдавна.

— Дали ще ти хареса?

— Със сигурност.

— Ще говоря с него. Няма да му казваме кой си, само че си мой приятел.

— Благодаря, Майк.

Майк посегна към палтото му, но ръцете му се отпуснаха. Сведе очи към пода.

— Рижко…

— Всичко ще е наред, Майк.

Роурк се прибра вкъщи. Беше тъмно. Улицата беше пуста. Духаше силен вятър. Усещаше в лицето си студения свистящ порив. Той бе единственото движение във въздуха. В каменния проход наоколо не помръдваше нищо. Нямаше разлюлени дървета, завеси или тенти. Имаше само голи каменни блокове, стъкло, асфалт и остри ъгли. Странно беше усещането от бясното движение по лицето му. В боклукчийското кошче на ъгъла прошумоля смачкан вестник и трескаво заудря по металната мрежа. Вятърът беше истински.