![Ударът [The Rainmaker-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/9/6/udart-the-rainmaker-bg-download.jpg)
Ударът [The Rainmaker-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът [The Rainmaker-bg]». Краткое содержание книги:
Докато Харви Хейл седеше тук, окръжният съд беше идеално място за правораздаване. Но щом Киплър пое делото, истината и законността изведнъж се прехвърлиха във федералния съд. Тия неща бият на очи и Киплър прие молбата като лична обида. Аз от своя страна се постарах да налея масло в огъня.
Пристъпваме към обсъждане на молбите. Освен предложението за смяна на съда Дръмонд е подал още две — за обезпечаване на разноските и за санкции срещу нас. Последното много ме засегна, затова отвърнах с контрапредложение, в което твърдя, че неговата молба е неоснователна и злонамерена. Според Дек при повечето дела битката за санкциите се превръща в отделно сражение, тъй че е по-добре да не я подхваща човек. Аз обаче не вярвам много на Дек. Той си знае колко е бос. И обича да казва: „Лесно се пържи пъстърва. Ама номерът е да я хванеш.“
Дръмонд важно пристъпва към подиума. Молбите се разглеждат по реда на подаване, затова започва с най-дребната — за обезпечаване на разноските. Според него ако делото влезе в съда, сметката ще надвиши хиляда долара и адски се е загрижил, че при загуба нито аз, нито клиентите ми ще могат да я покрият.
— Позволете да ви прекъсна за секунда, мистър Дръмонд — замислено казва Киплър. Говори тежко и отмерено. — Ето молбата ви и приложението към нея. — Той взима камара листове и ги размахва пред Дръмонд. — Говорите вече пета минута и повтаряте дума по дума каквото е писано тук черно на бяло. Имате ли да добавите нещо ново?
— Ваша светлост, аз имам правото да…
— Да или не, мистър Дръмонд? Уверявам ви, знам да чета и да разбирам прочетеното, а бих добавил, че пишете твърде добре. Но ако нямате нищо ново, за какво сме се събрали?
Сигурен съм, че великият Лио Дръмонд никога не е изпадал в подобна ситуация, но той запазва спокойствие, сякаш всеки ден го кастрят по този начин.
— Просто опитвам да подпомогна съда, ваша светлост — обяснява той с широка усмивка.
— Отхвърля се — студено отвръща Киплър. — По-нататък.
Без никакъв признак за объркване Дръмонд продължава:
— Следващата ни молба е за санкции срещу ищеца. Ние смятаме…
— Отхвърля се — прекъсва го Киплър.
— Моля?
— Отхвърля се.
Дек пристъпва на пръсти зад гърба ми. Зад вражеската маса четири глави се привеждат задружно, за да увековечат съдебното решение. Сигурно пишат с главни букви: ОТХВЪРЛЯ СЕ.
— Двете страни са подали молби за санкции — казва Киплър, гледайки втренчено Дръмонд. — Отхвърлям ги.
Камъкът е и в моята градина.
Лоша работа е да ти отнемат думата, когато печелиш по триста и петдесет долара на час. Дръмонд поглежда свирепо Киплър, който приема това с огромно удоволствие.
Но Дръмонд е професионалист с дебела кожа. За нищо на света не би позволил на някакъв жалък окръжен съдия да го изкара от релси.
— Много добре, преминавам към нашата молба делото да се прехвърли във федерален съд.
— Да я видим — съгласява се Киплър. — Кажете най-напред защо не опитахте да прехвърлите делото, докато беше при съдията Хейл?
Дръмонд се е подготвил.
— Ваша светлост, случаят беше нов и все още проучвахме доколко е замесен ответникът Боби Оут. Сега изяснихме нещата и смятаме, че Оут е включен само за да бъде избегнато федералното правораздаване.
— Значи от самото начало сте искали делото да бъде гледано пред федерален съд?
— Да, сър.
— Дори по времето на Харви Хейл?
— Точно така, ваша светлост — невинно потвърждава Дръмонд.
По физиономията на Киплър личи, че не му вярва. Пък и едва ли някой друг в залата би повярвал. Но това няма значение, всичко е ясно и без думи.
Дръмонд невъзмутимо подхваща изложението. Виждал е стотици съдии и не се бои от тях. Ще ми трябват дълги години и много дела, за да престана и аз да треперя пред ония зловещи фигури с черни тоги, извисени далече горе.
Той говори вече десета минута, повтаряйки написаното дума по дума, когато Киплър го прекъсва:
— Извинявайте, мистър Дръмонд, но може би ще си спомните, че преди малко ви попитах дали имате да съобщите на съда нещо ново.
Дръмонд замръзва като статуя и зяпва срещу негова светлост.
— Спомняте ли си? — пита Киплър. — Беше преди по-малко от четвърт час.