Лицето на измамата
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лицето на измамата». Краткое содержание книги:
Но майка й беше жива. Ив беше жива, Логан — също. И щяха да останат живи.
„Сложи край на убийствата“ — беше се помолила неотдавна тя.
Сега вече не се молеше.
Сега поемаше контрола в свои ръце.
Маргарет излезе от вана, а Пилтън остана на мястото си зад волана.
— Как е Куин?
— Не знаем — отвърна Логан. — В интензивното е.
— Съжалявам — обърна се тя към Ив. — Ти добре ли си?
Младата жена кимна.
— А Сандра? Тя го обичаше истински.
— Да. — Очите й запариха. „Смени темата. Не мисли за Джо.“ — Няма да дойде с вас. Остава тук.
Маргарет се намръщи.
— Мислиш ли, че това е добра идея?
— Не, но тя го мисли. И не иска да ме чуе.
— Може би аз бих могла да я убедя…
— Преминала е фазата на послушанието — намеси се Джон. — Двамата с Пилтън потегляйте.
— Пилтън заслужава премия — отбеляза Маргарет. — Не е мислел, че ще се превърне в беглец, когато е приемал тази работа.
— Тогава му дай премия.
— Голяма! Той беше добър…
— Къде е колата на Фиске? — попита внезапно Ив. — Намерихте ли я?
— Пилтън я намери. Беше паркирана на алеята на едно пусто имение на около две мили от нашата вила.
— Почистихте ли я?
— Светна. Прибрахме всичко от жабката и багажника в найлонови торби за боклук. След това я закарах на летището и я оставих на дългосрочния паркинг.
— Къде са торбите?
— Отзад във вана.
Младата жена се насочи натам.
— Да ги вземем, Логан.
Маргарет ги проследи с поглед, докато хвърляха найлоновите торби върху задната седалка на колата.
— Мислиш, че има нещо важно?
— Не знам — отвърна Ив. — Вероятно не, след като е бил професионалист. Но не разполагаме с никакви други улики.
— Внимавайте с най-голямата торба. В багажника на Фиске имаше достатъчно оръжие за една малка война — предупреди ги Маргарет, докато се качваше във вана. — Пушка, два пистолета, патрони, няколко торби с някакви електронни подслушвателни устройства. Не е вярвал във феи. — Усмихна им се мрачно. — Късмет! Погрижи се да останеш жив, Джон. Като разбере каква премия се готвя да ти поискам за участието си в цялата тази каша, Пилтън ще падне в несвяст.
Ив вече бе пропълзяла на задната седалка, когато ванът излезе от паркинга.
— Ще прегледам торбите. Ти карай.
Отвори първо по-голямата. Какво ли знаеше за оръжията? Че не ги обича, че я плашат, че за нея те олицетворяваха единствено насилие и ужас.
Ив постави показалеца си върху цевта на пушката. Металът беше топъл, гладък, почти приятен на пипане. Кой знае защо беше очаквала да бъде студен.
— Откри ли нещо? — попита Логан.
— Не още.
— Обзалагам се, че няма да има никаква следа, която да свърже тези оръжия с Лайза Чадборн.
— Знам.
Лайза не би оставила следа. Претърсването бе най-вероятно безнадеждно.
Но да изгубиш надежда, означаваше да се признаеш за победен. В никакъв случай нямаше да си позволи да изгуби надежда.
Остави първата торба и се залови с втората. Зелена папка с документите на взетата под наем кола, билет за първа класа до Вашингтон с авиолинии „Делта“, разписание на полетите, няколко квитанции от ресторанти — два в Атланта и един в Бейнбридж.
Бейнбридж…
„Не мисли за Бейнбридж. Не мисли за мотелската стая, в която умря Гари.“
Забеляза още един прегънат лист. Квитанция?
Разтвори го.
И кръвта й се смрази.
Няколко имена.
Нейното собствено, на Логан, на Джо, на майка й…
И още две.
Боже мили!
Наложи си да продължи да чете.
„Гари Кеслер.“ Прилежно зачеркнато.
Взираше се с невиждащ поглед в името на Гари.
Просто поредното име в списъка.
Гил бе споменал, че Фиске бил обсебен от яснотата и ефикасността. Очевидно те се простираха и тук — щом убиеше даден човек, зачеркваше името му от списъка.
— Какво е това?
Джон наблюдаваше лицето й в огледалото за обратно виждане.
— Списък. — Сгъна листчето и го пъхна в дамската си чанта. По-късно щеше да го разгледа пак и да помисли по-съсредоточено върху него. Точно в този момент болката, която й причини, бе прекалено силна. Продължи да преглежда останалите книжа. Нищо интересно. — Намери място, където да спрем.
— Мотел?
— Не, те ще претърсят района. Тя ще започне да се чуди защо няма вести от Фиске и ще нареди да се направят дискретни издирвания. Ще разберат за Джо.
„Джо.“
Побърза да прогони тази мисъл. Сетеше ли се за Джо в онази болница, не можеше да се съсредоточи върху нищо друго.
— Точно затова трябва да напуснем района.