Скрити страсти
- Автор: Адлър Елизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рада Цанева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити страсти». Краткое содержание книги:
Имаше чувството, че има още нещо около историята с Шарл д’Орвил, а не просто една нощ. Стори му се неправдоподобно жена като Леони и такъв привлекателен млад мъж като д’Орвил да са се задоволили единствено с това. Дьо Кормон го бе изпратил обратно да провери дали има основания за своите подозрения и отначало всичко изглеждаше такова, каквото им бе известно. С изключение на това… че сега се появи нещо ново… и то никак нямаше да се хареса на Мосю.
Леони бе прекарала месец тук, когато все още трябваше да е в швейцарските планини, за да се лекува от каквото би трябвало да е била болна. Това го научи съвсем случайно, когато посети близкото до Вилата селце Сен Жан… понякога в бара или в магазина можеш да дочуеш ценни клюки от местните. Дреболийки… като в аптеката. Той събори една чаша на пода в бара, разливайки бирата си и лошо поряза пръста си. Заведоха го в аптеката, където собственикът й му даде пластир и мехлем… и малко безплатна информация. Френар правели най-хубавия обяд наоколо, каза му той, вземайки го за случаен посетител, а сега, когато госпожицата от Париж си заминала, те сигурно отново сервирали. Наложи се съвсем малко да разпитва още, за да разбере, че с нея имало едно дете, всъщност бебе. Мадам Френар сама идвала да купи капки против колики и пудра, както и други необходими за едно бебе неща… изглеждала много доволна, въпреки че не говорела много-много. Така и не разбрал защо.
Бебе. И Леони заминала далеч в планината за шест или седем месеца… мозайката като че ли се подреждаше и Вероне знаеше, че на Мосю няма да му се хареса. Достави му голямо удоволствие да изпрати телеграмата. Представяше си го как я получава и прочита.
Е, нямаше защо да бърза. Можеше още няколко дни да се порадва на Казиното, преди да се впусне в търсене на детето… в края на краищата, той също имаше право на малко удоволствие.
— Каро, това не е ли Вероне — нали се сещаш, лакеят на дьо Кормон? — Алфонс й посочи един мъж при масата за карти, купчина жетони стоеше пред него.
Каро се втренчи изненадана.
— Прав си. Но какво, за бога, прави тук? Мислех, че оставя Мосю само когато той си ляга да спи.
— Чудя се — замислено продължи Алфонс. — Дьо Кормон залага много на преговорите с американците за колите. Мислех си, че се нуждае от Вероне — той мигновено се ориентира във фактите и цифрите, а точно от това има най-голяма нужда дьо Кормон в момента. Много странно ми се вижда, че вместо това залага в Казиното на Монте Карло.
— Да не смяташ, че е избягал с парите на дьо Кормон? — засмя се Каро. — Това вече ще е новина!
— Едва ли. Знаеш ли, Каро, Мосю използва Вероне за нещо като шпионин в бизнеса, той разкрива за него всички тайни на хората, от които зависят сделките на дьо Кормон — много го бива за това наистина. А сега ми кажи какви тайни може да има тук, в Монте Карло, в които да се рови Вероне?
Зениците на Каро се разшириха, когато осъзна какво й казваше той.
— Не е възможно, Алфонс. От къде на къде Мосю ще подозира нещо?
— Не знам, но заради Леони, струва ми се, трябва да разберем.
— О, Алфонс, какво ще правим?
— Ще проследим Вероне.
— Но той сигурно ще ни познае… и ние трябва да си намерим шпионин, Алфонс.
— Не се тревожи. Шефът на полицията тук ми е стар приятел. Веднъж му направих услуга… с радост ще ми я върне сега.
Амели ще стане на шест месеца следващата седмица, мислеше си Леони, докато се приготвяше за вечеря в апартамента с изглед към океана в „Гранд Хотел“ в Довил. Крачетата й сигурно са вече по-силни и са почернели от слънцето и сигурно вече изправя хубавата си главичка и се оглежда наоколо. Собственото й лице се бе втренчило в нея от огледалото.