Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Ален нямаше никаква представа какво се очаква от него, но му се искаше да зарадва съпругата си. Погледна надолу към Мери и непохватно я прегърна.
— Не те е страх от мен, нали, Мери? — попита на келтски той. — Сега аз съм твоят баща.
Детето поклати глава и му се усмихни. Алек също й се усмихна. Вече смяташе да я пусне на пода, ала Мери обви с ръчички врата му и се сгуши в него. Алек я повдигна и я качи на раменете си. Детето изпадна във възторг и радостно замаха с крачета.
Джейми едва не изтърва нещата, които носеше, когато се появи иззад преградата и видя какво бе направил Алек.
— Не дръж детето така, за Бога! Алек, не мърдай! Ще я изтървеш!
— Нямам много опит в тези неща. Тя е първото дете, което държа.
— Ще свикнеш — заяви Джейми.
Алек хвърли свиреп поглед към Гейвин и Маркъс, които непочтително се засмяха. После отиде и седна в люлеещия се стол, сложи Мери в скута си и й нареди да заспива. Вместо това Мери се опита да се покатери на гърдите му. Тя проявяваше към стола не по-малко любопитство от него и Алек трябваше насила да я смъкне отново в скута си.
Джейми им бе обърнала гръб и се бе заела с ваденето, на конците от раната на Ангъс. Алек потропваше с пръсти по облегалката на стола, питайки се какво, за Бога, трябва да направи сега. Реши, че няма да е зле да се опита да разкаже някоя приказка на детето, за да го приспи. Избра любимата си история и не след дълго вече разказваше за първата си битка.
Мери Катлийн явно бе очарована. Очите й отново се разшириха като панички и тя го слушаше със затаен дъх, попивайки всяка дума.
Гейвин и Маркъс също се заинтересуваха от кървавата история. Те приближиха столовете си край камината и наостриха уши. От време на време ръмжаха одобрително.
Джейми чуваше гласа на Алек, но не обръщаше внимание на приказките му. Ангъс заяви, че е много нещастен, тъй като тя не му разреши да свали превръзката от ръката си и да махне дървените летви.
— Вече можеш свободно да мърдаш пръстите си, Ангъс, но това не означава, че раната е напълно зараснала. Ще се наложи да потърпиш още месец, а може и повече, и точка по въпроса. Елизабет, раната на гърдите е напълно излекувана, нали?
— Да — кимна Елизабет. — И двамата сме ти много благодарни, Джейми. Нали, Ангъс?
— Да — съгласи се воинът.
Изглеждаше така, сякаш насила го бяха накарали да направи това признание. Джейми едва се сдържа да не се разсмее. Вече знаеше, че под грубата и сурова външност на Ангъс се крие меко и добро сърце.
Усмихна се на Елизабет и прибра приспособленията за сваляне на конци. Време беше да занесе Мери на горния етаж. Сигурно малкото момиченце бе много изморено от дългия ден.
Ала когато се обърна и видя сгушената в скута на Алек Мери Катлийн, сърце не й даде да ги прекъсне и сълзи запариха в очите й.
Обичаше Алек с цялото си сърце. Той бе толкова нежен и състрадателен. Напуши я смях. Съпругът и сигурно щеше да подскочи до небето, ако чуе да го наричат мил и състрадателен. Запита се как ли ще реагира, когато най-сетне му признае, че го обича.
Няма значение дали ще приеме любовта й. Може би след време и той ще я обикне.
Запъти се към мъжете, за да чуе и тя историята, която толкова ги бе завладяла. Ала изглежда не всички бях завладени. Джейми видя ужасеното лице на Елизабет.
В същия миг чу думите на Алек:
— Страхотният удар откъсна ръката му…
— Какво разказваш на детето? — възмутено извика тя.
— Една история. Защо?
— И каква история по-точно? — Джейми се спусна, за да грабне Мери от скута му.
— За битката с Нортъмбъри.
— С най-големи подробности — намеси се Елизабет, Гневът на Джейми се стопи, когато видя смутеното лице на съпруга си.
— Алек, с тези истории детето ще сънува кошмари.
— Историята й хареса — възрази съпругът й — Дай ми я, Джейми. Още не съм й разказал края.
— Да, не е свършил историята потвърди и Гейвин.
— Тя отива право в леглото — засмя се Джейми въпреки яда си. — Не мога да повярвам, че разказваш бойните си истории на това сладко дете.
Скоро й стана ясно, че Алек и войниците му не разбираха защо тя толкова го противопостави на тази история.
— Целуни Мери за лека нощ — каза тя и подаде детето на баща му. Сърцето й се изпълни с щастие, когато видя как Алек нежно целуна момиченцето по челото.
— Върви в леглото, Мери — прошепна й Алек. — Утре те ти разкажа края на историята.
Пусна детето на земята. Мери Катлийн отиде до тръстиката постлана край огнището и легна върху нея.
— Да не би да мисли, че ще спи там? — попита Алек. Джейми се спусна към Мери и я грабна в прегръдките си.