Мотивът

— Да.

— Търсехте ли нещо конкретно?

— В известен смисъл да. Надявах се да намерим гилзите, например.

Харди се престори на учуден:

— Да не искате да кажете, че можете да пресеете и да намерите нещо толкова малко?

— Разбира се, дори по-малко от това. Когато приключим, обикновено остава само пепел.

— И намерихте ли гилзите?

— Да.

— Две?

— Да.

— Имаше ли по някоя от гилзите пръстови отпечатъци или някакви други белези?

— Да, на господин Хановър.

— На господин Хановър ли? Не на Катрин Хановър?

— Не.

— А какво ще ни кажете за самия пистолет? По него имаше ли отпечатъци?

— Да. На господин Хановър и някакви други.

— Някакви други ли? Какви?

— Трудно е да се каже. Нямаше с какво да ги сравним. Може да са били от един човек, а може да са били от двама или от повече.

— Опитахте ли да ги сравните с отпечатъците на Катрин Хановър?

— Да, разбира се.

— Намерихте ли съвпадение?

— Не. А останалите предмети в къщата бяха изгорели.

— С други думи, инспектор Бекер, няма веществени доказателства, че Катрин Хановър някога е докосвала пистолета, определен като оръжието на престъплението, или куршумите, с които са били убити жертвите? Така ли е?

— Да.

— Няма данни тя изобщо някога да се е доближавала до оръжието?

— Никакви.

— Всъщност, инспекторе, вярно ли е, че при внимателното пресяване на доказателствата, открити в къщата след пожара, вие не сте открили никакви веществени доказателства, които да свързват Катрин Хановър или с убийствата, или със самия пожар?

— Да, вярно е — отвърна с професионално спокойствие Бекер.

Харди възприе поведението му и се извърна наполовина към съдебните заседатели.

— Да — повтори той, за да ги накара да запомнят отговора. След това веднага се обърна отново към Бекер. — Бих искал да ви задам няколко въпроса за първата ви среща с Катрин Хановър в нощта на пожара. Разпитахте ли я?

— Не, всъщност не. Тя дойде при мен и ми каза, че е роднина на собственика на къщата. Само това. Тогава просто нямаше за какво да я разпитваме.

— Нямаше за какво да я разпитвате. Някой друг присъедини ли се към вас тогава?

— Да. Сержант инспектор Кунео пристигна от отдел „Убийства“, защото им позвънихме веднага щом открихме труповете.

— А инспектор Кунео разпита ли госпожа Хановър?

— Да, малко.

— Само малко?

— Няколко минути. Както ви казах, нямаше за какво да пита.

— Да, казахте ни. Но инспектор Кунео въпреки това реши да я разпита?

— Ваша Чест! — възкликна Роузън. — Възразявам. Какво се опитва да направи? Сержант Кунео е инспектор от отдел „Убийства“, извикан на местопрестъплението. Може да разговаря с когото си поиска по каквато и да е причина.

— В такъв случай допускам, че основанието на възражението ви е липса на връзка. И го отхвърлям.

Харди изчака. Беше успял да внуши каквото целеше — че Кунео просто е искал да си побъбри с Катрин, така че вече почти приключваше с разпита.