Полет над кукувиче гнездо
- Автор: Киси Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полет над кукувиче гнездо». Краткое содержание книги:
Сестрата ги подтикна към тия размисли, като отвори дума за финансовите дела на пациентите през последните три месеца; сигурно с часове се е ровила в документацията. Била установила, че паричните фондове на Острите постепенно намаляват — на всички, с изключение на един. Неговите се били увеличили от деня, в който пристигнал.
Острите взеха да се майтапят с Макмърфи, казваха, че явно ги прецаква, а той не се и опитваше да го отрича. Ни най-малко. Даже обратното, хвалеше се, ако остане в болницата около година, може да излезе от нея финансово обезпечен и, току-виж, се установил за постоянно във Флорида. В негово присъствие всички се смееха на думите му, но когато го нямаше — да речем беше в някой от кабинетите, или пък Старшата го хокаше за нещо в Сестринската стая, а той отвръщаше на нейната неподвижна изкуствена усмивка с широко ухилена физиономия, — на тях не им беше съвсем до смях.
Те взеха да питат защо напоследък е такъв един трудолюбив като пчела, все гледа да уреди нещо, като например да се отмени правилото, че пациентите трябва навсякъде да се движат в терапевтична група от осем човека („Били спомена, че пак щял да си реже вените — каза той на заниманието, когато се обяви срещу правилото за осемте души. — Та кои седем приятелчета ще го придружат, за да бъде по-терапевтично?“), придума доктора, който сега след риболова беше много по-близък с пациентите, да ни абонира за „Плейбой“, „Нъгит“ и „Ман“ и да изхвърли всичките стари броеве на „Макколс“, които ни носеше от къщи Рекламата с подпухналото лице и ги оставяше на купчинка в отделението, като отбелязваше със зелен химикал кои статии според него ще са ни особено интересни. Макмърфи даже изпрати прошение до някого си във Вашингтон, с което молеше да се проучи въпросът с мозъчните операции и електрошоковете, дето все още се прилагат в държавните болници. Просто се чудя, взеха да си приказват момчетата, за какво му е на стария Мак всичко това?
След като тази мисъл се въртя из отделението около седмица, Старшата се опита да действа на груповото занимание; при първия й опит Макмърфи присъстваше на заниманието и я срази още преди да е започнала както трябва (тя започна, като каза колко била изненадана и потресена от плачевното състояние, в което си било позволило да изпадне отделението: я само се огледайте, за Бога; по стените висят чисто порнографски снимки, изрязани от разни пошли книги — между впрочем тя смята, че Ръководството ще трябва да разследва случая с цялата тая мръсотия, която се внася в болницата. Преди да продължи и да посочи точно кой е виновен и защо, Старшата се облегна на стола си също като на трон и мълча няколко секунди, но Макмърфи развали магията й и хвърли всички в бесен смях като й каза да напомни на Ръководството да си донесат огледалцата, когато ще дойдат да разследват случая) — затова следващия път, когато пусна в ход маневрата си, тя се постара него да го няма на заниманието.
Бяха го повикали по телефона от Портланд, та затова той стоеше долу във фоайето с едно от черните момчета и чакаше да му се обадят пак, Когато стана един часът и ние взехме да разместваме мебелите, за да подготвим дневната, ниското черно момче я попита дали да слезе долу, за да повика Макмърфи и Уошингтън за заниманието, но тя каза не, няма защо, нека си стои там — освен това някои може би ще са доволни от възможността да поприказват за нашия мистър Рандъл Патрик Макмърфи в отсъствие на неговото доминиращо присъствие.
Започнаха заниманието с разни смешни истории за него, поговориха малко за това какъв симпатяга е той, а Старшата мълчеше, изчакваше ги да освободят мисълта си от тия неща. После един по един се заредиха другите въпроси. Що за човек е Макмърфи? Защо се държи така? Защо прави такива работи? Някои от пациентите се питаха дали пък тая история, дето симулирал побоища в трудовия лагер, за да го изпратят тук, не си е чиста мента за корем и дали всъщност той не е по-луд, отколкото си мислят хората. Тук Старшата се усмихна и вдигна ръка.