![Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Серия: Землемория #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg]». Краткое содержание книги:
— Е, приятели мои — извика той. — А сега какво? Единствен Вратарят отговори:
— Мисля, че трябва да се върнем в дома си и да разтворим вратите му.
Описание на Землемория
Народи и езици
Народи
Хардийските земи
Хардийският народ на Архипелага се препитава със земеделие, скотовъдство, риболов, търговия и обичайните за едно не-индустриално общество занаяти и умения. Числеността му е стабилна и ограничената им, годна за обитаване земя никога не е била пренаселвана. Гладът е нещо непознато, а бедността в много редки случаи е драстична.
Малките острови и села обикновено се управляват от повече или по-малко демократичен съвет или Дума, оглавявана или представлявана при преговори с други групи от избран Островитянин или Островитянка. В Разливите често не съществува никакво друго управление освен Островната дума и Градските думи. Във вътрешните острови рано е възникнала управляваща класа и повечето от големите острови и градове се управляват, поне номинално, от наследствени Владетели и Владетелки, докато целият Архипелаг от столетия се е управлявал от крале. Селищата и големите градове обаче често се управляват почти изцяло от своите Думи, както и от търговски и занаятчийски гилдии. Големите гилдии, тъй като мрежата им покрива всички Вътрешни острови, не са подвластни на никакъв друг господар или власт, освен на краля в Хавнър.
Формите на крепостничество, васалство и робство са съществували в различни периоди в някои райони, но не и под управлението на хавнърските крале.
Съществуването на магията като призната и ефективна сила, притежавана от определени индивиди, но не от всички, оформя и влияе на всички институции на хардийското население, така че макар ежедневието в Архипелага привидно да прилича на това в неиндустриалните общества другаде, има и почти неизмерими различия. Едно от тези различия е може би, или може да се разпознае в, липсата на каквато и да било институционализирана религия. Суеверието е толкова обичайно, колкото и навсякъде, но не съществуват никакви богове, никакви култове, никакво почитане на висша сила от какъвто и да било вид. Ритуал се проявява единствено в традиционните жертвоприношения на Древните сили по време на големите и повсеместно провеждани празненства като Слънчевото завръщане и Дълготрайния танц, при изричането и изпяването на традиционните песни и епоси на тези празненства и, вероятно, в извършването на магически заклинания.
Цялото население на Архипелага и на Разливите споделя хардийския език и култура, с местни отлики. Хората на Салджийския народ в далечния Югозападен разлив съхраняват ежегодните празненства, но почти нищо друго от архипелагската култура, тъй като нямат търговия, земеделие и не знаят нищо за другите народи.
Повечето хора на Архипелага са с кафява или червеникаво-кафява кожа, черна права коса и тъмни очи; преобладаващият телесен тип е нисък, тънък, с малки кости, но доста мускулест и със стегната плът. В Източните и Южните разливи хората обикновено са по-високи, с по-яки кости и по-тъмни. Много от южняците имат много тъмнокафява кожа. Повечето мъже на Архипелага са с малка или никаква окосменост по лицето.
Жителите на Оскил, Рогма и Борт са по-светлокожи от останалите на Архипелага и често имат светлокафява и дори руса коса и светли очи; тамошните мъже често са брадати. Техният език и част от поверията им са по-близки до каргадските, отколкото до хардийските. Тези далечни северняци вероятно са потомци на каргадците, които, след като заселили четирите големи Източни земи, са се върнали по море на Запад преди около две хиляди години.
Каргадските земи
На тези четири големи острова на североизток от главния Архипелаг преобладаващият цвят на кожата е светлокафяв до бял, с коса тъмна до руса и очи тъмни до сини или сиви.
Липсват значителни смесвания между видовете цвят на кожата, освен на Оскил, тъй като Северният разлив е изолиран и рядко заселен, а каргадците са се държали отчуждено и често пъти враждебно към жителите на архипелага цели две или три хилядолетия.
Четирите острова на Каргад имат предимно сух климат, но са плодородни, когато се напояват и обработват. Каргадците са поддържали общество, което изглежда малко повлияно, освен в отрицателен смисъл, от своите далеч по-многобройни съседи на юг и запад.
Сред каргадците магическата сила, изглежда, е рядка като природна дарба, може би защото е била пренебрегвана или активно потискана от тяхното общество и власти. Освен като зло, внушаващо страх и отбягвано, магиката не играе значима роля в тяхното общество. Тази неспособност или отказ да се практикува магия поставя каргадците в неблагоприятно положение спрямо обитателите на архипелага почти във всяко отношение, и това донякъде може да обясни защо те винаги са се въздържали от търговия и от всякакъв вид размяна, освен пиратски набези и нашествия по най-близките острови на Южния разлив и около Гонтско море.