Документът на Матлок
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Документът на Матлок». Краткое содержание книги:
Матлок има основание да приеме — по-младият му брат умира от свръхдоза хероин.
Но би ли приел, ако знаеше колко душевни и физически страдания ще донесе на своята възлюбена Патриша? Би ли приел, ако знаеше колко ужас ще донесе на хората край себе си?
Матлок наблюдаваше Дюнойс, който продължаваше да скицира безсмислени фигурки по жълтата хартия, само че сега натискаше с молива и оставяше дълбоки следи по листа. Матлок забеляза, че драсканиците и зигзаговидните линии образуват нещо като рисунка.
Това бяха светкавици.
— Изслушайте ме — започна Матлок. — Още не е късно. Съобщете на властите. Моля ви! Не рискувайте живота на своите хора — те са още съвсем деца!
Очите на Дюнойс зад очилата, заобиколени от бинтове, се втренчиха в Матлок.
— Нима дори за минута сте допуснали, че ще пусна тези деца да плуват във води, в които аз самият не бих се потопил? — попита той с презрение. — Ние не сме вашето военно командуване, Матлок. Храним по-голямо уважение и по-голяма любов към нашата младеж.
Матлок си припомни думите на Адам Уилямс на излизане от стаята.
— Значи това искаше да каже Уилямс?
— Елате с мен.
Дюнойс излезе от малката стая, следван от Матлок, и го поведе по коридора към някакво стълбище. Наоколо се мяркаха студенти, но не бяха много. Повечето обитатели на Зала «Лумумба» спяха. Слязоха два етажа и се оказаха пред врата, за която Матлок се сети, че води към мазето и към старата зала с висок таван, където стана свидетел на ужасния обред. Продължиха да слизат и както предположи Матлок, се отправиха към дъното на мазето, където беше дебелата дъбова врата. Дюнойс не бе отронил дума, откак заповяда на Матлок да го следва.
В залата имаше осем души, все негри, с ръст над метър и осемдесет. Бяха облечени еднакво. — тъмни, плътно прилепнали униформи в защитен цвят, с разкопчани на врата ризи и черни, високи до глезените ботуши от мека кожа с дебели каучукови подметки. Едни играеха карти, други четяха, трети тихо разговаряха. Някои бяха навили ръкавите на ризите си. Откритите ръце бяха стегнати и мускулести, вените изпъкваха под кожата. Всички кимнаха непринудено на Дюнойс и на госта му. Двама-трима се усмихнаха на Матлок, сякаш да направят атмосферата по-приветлива.
— Дворцовата стража — тихо произнесе Дюнойс.
— Виж ти!
— Елитен корпус. Всеки от тях е тренирал три години. Няма оръжие, с което да не могат да стрелят и да не могат да сглобят, няма превозно средство, което да не могат да поправят… или философско учение, което да не могат да оборят. И всеки е предан до смърт на нашето дело.
— Терористичен отряд значи? Не е ново.
— Е, ако ще го наричаме така, не е. Не забравяйте обаче къде съм израснал. Тонтонмакутите на Дювалие бяха истинска глутница хиени — виждал съм ги как работят. А тези момчета не са като тях.
— Нямах предвид Дювалие.
— От друга страна, признавам, че съм задължен с нещо на Папа Док. Идеята за тонтонмакутите ме заинтригува. Но ми беше ясно, че трябва да се преработи. Такива отряди никнат сега из цялата страна.
— И друг път са никнали — каза Матлок. — И тогава са ги наричали «елитни». Имам предвид есесовските отряди.
Дюнойс погледна Матлок и в очите му блесна обида.
— Подобни сравнения са оскърбителни. И неоправдани. Правим това, което ни принуждават да вършим…
Трийсет и четвърта глава
Всичко протече невероятно бързо. Двама от елитния отряд бяха прикрепени към Матлок, останалите тръгнаха за срещата с Нимрод, за да се подготвят да посрещнат избраниците от личната му армия, които без съмнение щяха да го придружават. Матлок беше преведен през студентското градче, след като бе доложено, че пътят е чист. Отведоха го при една телефонна кабина в подземието на общежитието за първокурсници, откъдето проведе първия си разговор.
Откри, че страхът му, дълбокият страх му помага да остави впечатлението, което искаше Дюнойс. Крещеше истерично в слушалката, молеше за убежище, защото настина усещаше панически ужас. Докато крещеше, сам не беше сигурен кое е реалност и кое измислица. Искаше да е свободен. Искаше и Пат да е свободна и да живее с него. А щом Нимрод можеше да им го даде, защо да не сключи с него честна сделка?
Изживяваше истински кошмар. За миг се уплаши, че ще изкрещи истината и ще се остави на милостта на Нимрод. Но видът на тонтонмакутите на Дюнойс го връщаше към действителността и той успя да завърши първия телефонен разговор без грешка. Началникът на карлайлската полиция щеше да предаде информацията, да получи отговор и да чака следващото обаждане на Матлок.
Разузнавачите на Дюнойс доложиха, че вторият телефонен апарат не е чист. Намираше се на улицата, а в района бяха забелязали полицейска кола, Дюнойс знаеше, че и телефонните автомати могат да бъдат засичани, макар и по-бавно. Затова беше осигурил резервни варианти за всеки от разговорите. Последният трябваше да се проведе на шосето. Матлок беше отведен при първия запасен телефон до задния вход на Студентския съюз.