Пристъп
- Автор: Кук Робин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пристъп». Краткое содержание книги:
Щом влезе в колата, той смъкна стъклата на прозорците и остави лекият бриз да раздвижи застоялия горещ въздух в купето. Въздъхна; добре му беше да седи на познато място. Обърна огледалото за обратно виждане към себе си и внимателно огледа лицето си. Тревожеше се за дясното си око, което вече се беше затворило. Но роговицата бе чиста и в предната камера не се виждаше кръв; единствено на склерата се забелязваха малки кръвоизливчета. За да се убеди, че не е пострадал, той провери дали не вижда двойни образи, когато мести поглед нагоре и надолу. Слава богу, всичко беше наред. Оправи огледалото, облегна се и зачака Стефани.
След около четвърт час тя излезе от магазина, като влачеше със себе си няколко пълни торби. Засенчи очите си с ръка и погледна към колата. Даниел й помаха с ръка през смъкнатото стъкло. Тя също му махна и се затича към него. Бе имал време да помисли за вероятната причина за нападението и първоначалната потиснатост бе отстъпила място на яростта, значителна част от която бе насочена към Стефани и съмнителното й семейство. Макар, че нападателят не му бе счупил коленете, начинът на действие намирисваше на мафиотщина и той тутакси си спомни за брат й. Нямаше ни най-малка представа кои са братята Кастиляно, но възнамеряваше да разбере.
Стефани се приближи, отвори вратата и хвърли торбите на задната седалка.
— Успя ли да се оправиш? — попита безгрижно тя. — Трябва да ти кажа, че направих много хубави покупки.
Тя шумно затвори задната врата и тръгна да отваря предната, като не спираше радостно да бърбори. Седна и се протегна за предпазния колан, когато внезапно го погледна. Спря по средата на изречението.
— Господи! Какво е станало с окото ти? — попита тя.
— Добре, че го забеляза — горчиво отвърна Даниел. — Очевидно някой ме е набил. Но преди да навлезем в неприятни подробности, искам да ти задам един въпрос. Кои са братята Кастиляно?
Тя се вторачи в него и сега видя не само подутото око, а и синината на страната и засъхналата кръв под ноздрите му.
Искаше й се да го докосне със съчувствие, но се въздържа. Долови гневния блясък в очите му и усети суровата нотка в гласа му. Името на братята и връзката, която направи между него и станалото, я парализираха. Смутено погледна надолу.
— Има ли още нещо пикантно, което не си сметнала за нужно да споделиш с мен? — язвително продължи Даниел. — Някаква друга подробност, освен че брат ти е бил обвинен в рекет, след като е инвестирал в компанията? Питам пак: кои, по дяволите, са братята Кастиляно?
Умът й препускаше. Вярно, не му бе казала, че само половината от парите, които брат й бе вложил, са негови. Нямаше извинение за това, още по-малко можеше да оправдае втория си пропуск, който я бе накарал да се чувства като крадец, уловен за втори път в едно и също престъпление.
Стефани мълчеше и Даниел продължи:
— Надявах се, че поне можем да разговаряме.
— Можем и ще го направим — обади се тя.
Никога в живота си не се бе чувствала толкова виновна. Бяха го наранили и тя трябваше да признае, че голяма част от отговорността пада на нейните плещи.
— Но най-напред ми кажи дали си добре — започна тя.
— Колкото може да се очаква при тези обстоятелства — отвърна Даниел, запали двигателя и даде на заден ход, за да излезе от паркинга.
— Да отидем в болницата ли предпочиташ, или да се консултираш със специалист? — попита тя.
— Не! Няма нужда. Ще оживея.
— А в полицията?
— Не, хиляди пъти не! Ако отидем в полицията, ще започнат разследване, а това означава да не можем да изпълним задължението си към Бътлър.
Даниел изви към изхода на паркинга.
— Ами ако това е още едно предупреждение да не се залавяме с тази задача? Сигурен ли си, че не желаеш да се откажем от фаустовското начинание?
Даниел й хвърли гневен поглед.
— Не мога да повярвам, че го предлагаш! Не и не!
Той ядно тупна с длан върху волана и замълча задавено, после продължи с малко по-спокоен, но решителен тон:
— Нямам намерение да изоставя всичко, за което сме работили досега, само защото двама негодници са изпратили някакъв неандерталец да ми втълпява предупрежденията им.
— Той разговаря ли с теб?
— Между юмруците.
— И какво по-точно искат?
— Ако трябва да цитирам оная безмозъчна буца мускули, трябвало веднага да си вдигна задника и да се върна в Бостън, за да изправя компанията на крака.
Даниел излезе на шосето и увеличи скоростта.
— Като научили, че сме в Насо, нашите акционери помислили, че сме дошли на почивка.
— В хотела ли се връщаме?
— Желанието ми да пазарувам изчезна, затова искам да се върна и да си сложа лед на окото.