Игра на любов
- Автор: Роджърс Розмари
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Игра на любов». Краткое содержание книги:
Красива и борбена, Сара смята, че може да играе тяхната игра. Изтънчената й предизвикателност и безсрамни преструвки заинтригуват Марко Маркантони, събуждайки неговите най-безсрамни страсти и най-диви желания. Той се заклева, че ще я има, на тайно и уединено място, докато не задоволи с нея всичките си фантазии…
Но невинността на Сара е измамна. Тя ще успее да победи в този свят, където силата прави любовта по-лесна…
А страстта я прави наистина опасна…
— Няма! А ти си едно…
Той й затвори устата, преди да успее да го наругае и продължаваше да притиска скованото й тяло към своето, докато постепенно усети как, докато продължаваше да я целува и милва въпреки желанието й, сковаността я напусна и вече не беше необходимо да я притиска насила.
С каква измамна сладост се отдаваше! С такава готовност реагираше на изкусния натиск и игра на пръстите му между бедрата й. На пода имаше килим и той я положи върху него, като се забавляваше със закъснелите й опити да се изплъзне.
— Ако продължаваш да си с гръб към мен, ще го възприема като покана, сладка моя! Така ли искаш да те обладая този следобед?
— Не! — Тя яростно изстреля думата към него и лицето й пламна, докато извиваше тялото си, а копринената роба се свлече и остана затисната под хълбоците й. — Не… знаеш, че не обичам… странностите. Ти си жалък!
— Ах, как мениш настроенията си! — каза той с насмешка, като сложи ръка на стегнатия й корем и я плъзна нагоре към гърдите й. — Понякога си готова на всичко… а друг път си изпълнена с глупави задръжки. Да не би да ти трябва камера и снимачен екип, за да се настроиш, както ти казваш? А? Може би ще мога да ти осигуря и това!
— Забравяш най-важното нещо за едно истинско настройване! — изкуши се да му отвърне Сара, макар че се задъхваше. — Забравяш подходящия мъж — обещаваш ли да ми намериш мъжа, който ще превърне в реалност всичките ми фантазии?
— Като Гарън Хънт, на когото така се… предлагаше? Или Анджело е любовникът в най-новите ти фантазии? Само не казвай Карло, защото никога не бих повярвал, а ако продължаваш да лъжеш, бих могъл да се изкуша да прекърша нежното ти вратле!
Той вече беше възседнал тялото й и Сара усещаше здравите му ръце върху раменете си, а пръстите му я стискаха все по-силно, изтръгвайки от нея гневен отговор.
— Лъжи! С други думи ме предупреждаваш да ти кажа това, което ти смяташ за истина! Добре тогава… естествено бих избрала Гарън. Той е секси, и то много! Но освен това е достатъчно уверен в себе си, за да бъде нежен. Намирам го за много възбуждащ!
Сега вече… обади се отчаяно практичното начало у Сара, той непременно ще те удуши! Тя усети, че се напряга, макар че упорито не отвърна престорено предизвикателния си поглед от пронизващите му черни очи.
— Само след една нощ? И като се има предвид, че те напусна само след няколко часа? Както си и помислих, наистина е твърде лесно да бъдеш задоволена, Дилета! А ти самата не умееш да доставяш такова удоволствие, че да задържиш за дълго интереса на един мъж!
Нещо в тона му и в погледа, който й хвърли, заглуши думите, които напираха в гърлото й. Думи, които щяха да осъдят, да му кажат колко малко удоволствие й доставя — че би предпочела всеки друг мъж пред него. Но тя не каза нищо, лежеше отпусната под него със здраво стиснати очи и чакаше. Чакаше каквото и да е — чакаше нещо.
— Боже! До гуша ми дойде! Погледни се — лежиш тук като мъченица, стиснала здраво очи, за да не гледаш кръвожадния звяр, който всеки миг може да те разкъса! Така ли е?
Той небрежно и презрително бавно прокара ръка по тялото й, сякаш да докаже, че го притежава, а после пръстите му опариха бузата й и тя усети, че се отдръпва от нея. И докато продължаваше да лежи там като статуя, с упорито стиснати очи, тя го чу да казва:
— Можеш отново да се загърнеш с копринения си халат и да се потопиш във ваната, кукло! Няма да те безпокоя повече и можеш да се самозадоволиш, ако искаш…
— Това значи ли, че мога… че в крайна сметка ще ме пуснеш да си отида? — Тя зададе въпроса, продължавайки да държи очите си затворени, за да не вижда смръщения му, изпълнен с отвращение поглед, който така добре можеше да си представи.
— Съжалявам, че ще те разочаровам, но смятам да те задържа тук още малко — докато реша какво да правя с теб. Междувременно можеш поне за малко да се утешиш с любовниците от фантазиите си и собствената си изобретателност. А ако се измориш да фантазираш и пожелаеш нещо истинско, тогава… можеш да ми изпратиш съобщение. И ако ме помолиш много мило, а аз имам свободно време… вероятно бих могъл да те посетя пак — имам предвид, ако все още ме привлича жена като теб.