Отмъщението на Монца
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-211-2
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Отмъщението на Монца». Краткое содержание книги:
— Ха. Обратно в благотворителната институция за бездомни земеделски труженици ли? От миризмата на лицемерие там ми се повдига.
Витари духна в шепите си.
— По-добре е от тук.
— Дали? Долу фермерските хлапета квичат. Горе недискретно еротичните занимания на работодателката ни и варварския й спътник карат пода да скърца с часове. Кажи, има ли нещо по-обезпокоително от звуците на други хора, които правят секс?
Витари се ухили.
— Имаш право. Ще продънят тавана, ако продължават така.
— Ще ми пробият черепа, ако продължават така. Не може ли човек да изисква поне частичка професионализъм?
— Докато плаща, какво ти пука?
— Загрижен съм дали нейната непредпазливост няма да доведе до ненавременната ми кончина, но засега трябва да се примиря с положението.
— Тогава престани да мрънкаш и свърши малко работа. Как да влезем?
— Благородните лидери на Стирия са доверчиви хора и винаги гостоприемни към неканените гости…
Морвийр насочи далекогледа си към кипящите води на реката. Като за известен естет като херцога, дворецът не беше архитектурна забележителност. Мешавица от различни стилове, покриви, кулички, куполи и арки. Единствената голяма кула се извисяваше в небето. Портата беше сериозно укрепена, с десетки отвори за стреляне. Петнайсет стражи с пълна броня патрулираха отпред.
— Портата е твърде добре охранявана, а фасадата е твърде открита за изкачване.
— Така е. Единствената достъпна част е северната стена.
Морвийр завъртя далекогледа към тясната северна стена на сградата. Мъхест камък и тъмни прозорци, парапет със статуи най-отгоре. Ако дворецът беше кораб, плуващ нагоре по течението, това щеше да е носът. Водата кипеше в основата на стръмния склон.
— Няма да ни видят, но е и доста трудно за достигане.
— Страх ли те е?
Морвийр раздразнено свали далекогледа и видя, че Витари му се хили.
— Да речем, че по-скоро съм скептичен за шансовете ни за успех. Признавам, че съм изкушен да видя как висиш на въже над бурната река, но перспективата да те последвам не ме привлича.
— Защо просто не кажеш, че те е страх?
Морвийр отказа да отговори на такова пряко дразнене. Не беше проработило в сиропиталището, нямаше да проработи и сега.
— Ще ни трябва лодка, разбира се.
— Няма да е трудно да намерим някоя нагоре по течението.
Той стисна устни, преценяваше рисковете.
— Положителното на този план е, че позволява средство за бягство, нещо, за което Муркато въобще не помисля. Ако се справим с Ганмарк, може да се промъкнем на покрива и да се спуснем в лодката. Оттам просто трябва да стигнем до морето и…
— Гледай. — Витари посочи групата, която вървеше бързо по улицата, и Морвийр насочи далекогледа натам. Десетина войници водеха две голи залитащи фигури с оковани ръце. Жена и едър мъж.
— Явно са заловили някакви шпиони — каза Витари. — Кофти късмет.
Един от войниците ръгна мъжа с дръжката на копието си и го събори на земята.
Морвийр се засмя.
— Така е. Подземията на Салиер се славят с лоша репутация дори сред повечето затвори на Стирия. — Той се намръщи през далекогледа. — Чакай малко. Жената прилича на…
— Муркато. Те са, по дяволите!
— Защо нищо не върви по план? — Морвийр изпита ужас, какъвто не очакваше. Най-отзад, по нощница и с оковани ръце, се препъваше Дей. — Проклятие! Спипали са помощничката ми!
— Майната й. Хванали са работодателката ни! Това значи, че няма кой да ни плати!
Морвийр стисна зъби. Затворниците минаха по моста и изчезнаха зад тежките врати на двореца.
— Мамка му! Кулата не е безопасна! Не можем да се върнем там!
— Преди малко въобще не искаше да се връщаш в това свърталище на лицемерие и еротика.
— Екипировката ми е там!
— Съмнявам се. — Витари поклати глава. — Сигурно е в сандъците, които носеха.
Морвийр ядосано удари дъската над себе си и изруга. Някаква треска се заби в дланта му и трябваше да я измъква със зъби.
— Успокой се, Морвийр.
— Спокоен съм! — Най-разумното беше да намери лодка, да се спусне до двореца, да го подмине, да стигне до морето и да отплува. Трябваше да прежали загубите, да се върне в дома си и да обучи нов помощник. Муркато и малоумният северняк трябваше да понесат последиците от собствената си глупост. Винаги предпазливостта на първо място, но…
— Не мога да изоставя помощничката си — извика той. — Просто не мога!
— Защо?
— Ами… — Не беше съвсем сигурен. — Абсолютно отказвам да изтърпя цялото мъчение да обучавам нова!
Дразнещата усмивка на Витари се разшири.
— Добре. Ти искаш момичето, а аз си искам парите. Ще ревеш ли, или ще измислим начин да влезем? Все още предлагам с лодка до северната стена и кука с въже към покрива.