Машината на Шарки
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Коларов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Машината на Шарки». Краткое содержание книги:
— Флауърс се опита да си извади оръжието. Да не мислиш, че ще оставя някоя тъпа чернилка като него да ми духне кандилото?
— Че е тъпа чернилка, спор няма. Трудно се намират добри помощници тези дни — той погледна през прозореца. Парният чук стоеше до колата, без да сваля очи от вратата. — Виж, Парен чук е друга работа. Да се ебаваш с него, значи да си поръчаш некролог.
— Идва от ринга, нали?
— Полутежка категория. Страхотен боксьор. Никога не е бил свалян в нокаут. Но бе твърде бавен. От близко разстояние раздаваше смърт с всеки удар, но бързоногите момченца го разбиваха отдалеч. Иначе знаеха, че един точен негов удар — и с тях е свършено. По дяволите, всеки, свален от него, си мислеше, че е бил сгазен от товарния влак. Какво искаш?
— Казах ти, човече. Реших да се отбия да те видя.
— Аха. Откога знаеш за този мой пътуващ салон за залагания?
— Около три години.
— Ее-е, не се ебавай с мен. Израснахме на една улица, човече, не помниш ли?
— Виж какво, братко, докато си държиш ръцете чисти, не виждам защо трябва да те пускам на кучетата. Не си в мафията. Играй чисто, без фалшификации, така че никой да не размахва железа и не чакай от мен да хукна да ти пращам някой идиот от „Хазартния“ само за да си пише някоя и друга точка в повече. Предпочитам да знам какво правиш, Цип, отколкото някой непознат да цъфне и да разлае кучетата из града.
Ципа размисли, после се усмихна.
— Какво ще кажеш за малко вино, за старите времена?
— Не, благодаря ти. От това ме боли стомах.
— Стомах? Човече, за това давам по петдесет долара за бутилката. Чисто е като сълза.
— Както и да е, казвам пас. Партньорът ми е долу, държи Чери на мира. По-добре да се връщам, преди да са се разшавали.
— Добре, давай. Какво по дяволите искаш от мен?
— Трябва ми малко информация.
Ципа подскочи като опарен. Първо изглеждаше учуден, после избухна гневно.
— Майната ти!
— Чуй ме, проклетнико…
— Майната ти, черна мършо. Какво си тръгнал да ми поднасяш? Идваш тук, мислиш си… по дяволите, хей, човече, Ципа не е шибана кука, не пее. Човече, забравяш откъде сам си дошъл.
— Изобщо не си се променил. Пак отваряш първо миризливата си уста и чак след това мислиш.
— За това пък ти си се променил, грознико. По дяволите, дай на негър парче ламарина в портфейла и едно пльокало на кръста и само гледай как ще си въобрази, че е шибаният баща на Исус!
Единият от телефоните звънна и Ципа грабна слушалката.
— Обедна почивка. Обадете се след десет минути — отсече той и затръшна слушалката.
— Виж какво, не ме интересуват проклетите ти залагания. Вече ти казах. Имам проблем и мисля, че можеш да ми помогнеш. Освен всичко това типът, когото търся, е бял.
— Майната му — каза Ципа. — Нямам вземане-даване с този цвят. Не знаеш ли? Достатъчно чернилки, червиви с пари, има вече в Атланта.
Ливингстън погледна към пода.
— Казваш ми, че не въртиш бизнес с бели, аз пък ти казвам, че говоря с един черен лъжец. Взимаш анонимни залагания от половината бели игрални домове на тузарите в града, Цип, не можеш да ме излъжеш.
— Анонимни ли? Човече, това вече е друга работа. Не виждам никой от тези пуяци. Пощальонът ми носи парите с квитанцията. После си прибира нашата загуба. Аз само броя парите и пиша залаганията. Никой от тях не познавам лично.
Ципа си наля още една чаша шампанско, като сумтеше през това време.
Ливингстън огледа задната седалка, хвърли поглед през прозореца и накрая запали една пура.
— Ще говорим ли, или ще ти пращам твърдата глава в „Къщата“, та две бели котета да си поиграят на индианци и каубои с дебелия ти задник?
— Казах ти вече. Ципа не пее. Не ме интересува, че сме били като братя на улицата преди петнайсет години.
— Не съм тук заради улицата — каза Ливингстън. — Дошъл съм, защото имаш информация, която ми трябва. И нямам време да се ебавам.
Ципа погледна Ливингстън презрително.
— Знаеш ли нещо? — започна той. — От малък си беше проклет. Никой не искаше да е с теб на улицата. Вечно се биеше. Виж се сега. С костюм за два долара, смачкани обувки, в главата си като разплетен кош. И искаш да ставам кука. Не ти вярвам, човече.
— Чуй ме добре, Цип, добре слушай. Не ме интересуват шибаните ти клиенти. Говоря ти за убийство.
Ципа изглежда се стресна.
— Точно така — продължи Ливингстън. — Убийство. Сега дръж си чекмеджето затворено, докато свърша. Говоря ти за белокож. Професионален наемник, схващаш ли? Снощи този чистач видя сметката на една много красива дама. Шибан убиец на жени. А ти си тръгнал да ми говориш как си пазиш хората.
Ципа мълчеше, впил поглед в чашата си.
— Този кучи син трябва да е дошъл в града преди около две седмици. Ако залага, значи залага на едро. Коне, спортове, всичко де що е в националните листи. Ако не знаеш за някой такъв, добре, но, ако знаеш, Цип, и аз трябва да науча, защото работата на този проклетник наистина става дебела.