Сенчеста зона
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Сенчеста зона». Краткое содержание книги:
Брилянтният криминолог е по петите на убиец с уникално оръжие. Невидимо, смъртоносно, ефикасно…
Първата атака е посред бял ден. Волтова дъга превръща градски автобус в купчина разтопен метал. Престъпникът заплашва с нови удари по електрическата мрежа.
Ню Йорк е парализиран. Никой не е защитен. Екипът на Линкълн Райм се втурва да открие извършителя въпреки оскъдните улики…
Междувременно в Мексико е засечен Часовникаря — единственият престъпник, успял да се измъкне от капаните на Райм…
Четири жертви в асансьора.
Сам Ветър и двама други убити в хотела, още няколко в болницата. Луис Мартин.
И скован от страх град. Страх от невидимия убиец.
Тя чу гласа на Райм в главата си: „Трябва да станеш той“.
Остави доказателствата до стълбището и се върна към дъното на шахтата.
Не беше лесно да свърже в едно фанатика, повел кръстоносен поход срещу цивилизацията, и хладнокръвния тип, пресмятащ всичко до най-малка подробност при атаките си. Двата изградени в съзнанието й образи просто не си пасваха. Всеки друг на негово място щеше да застреля Анди Джесън или да вдигне във въздуха завода в Куинс, но Галт бе избрал този труден път, използваше сложно оръжие и убиваше невинни хора.
Какво означаваше това?
Аз съм той…
Аз съм Галт.
Изведнъж съзнанието й се проясни и отговорът изскочи: „Не ме интересува мотивът. Не се замислям защо го правя. За мен това няма значение. Важна е техниката, цялото ми внимание е насочено върху нея, трябва да измисля идеалната снадка, връзка, прекъсвач, за да мога да причиня възможно най-големи щети. Това е центърът на моя свят. Аз се пристрастих към самия процес, пристрастих се към електричеството…“
С тази мисъл дойде и друга: „Всичко зависи от ъгъла. Той трябва да… аз трябва да поставя пръта на точното място под точния ъгъл, за да докосне пода на кабината, когато тя почти достига до етажа, но не съвсем. Което означава, че трябва да наблюдавам отдолу всичките операции на асансьора, от всеки ъгъл, за да се убедя, че противотежестите, моторът и кабелите му няма да избутат металния прът встрани и да попречат на моя кабел да си свърши работата. Трябва да разуча шахтата от всички възможни ъгли. Трябва!“.
Сакс застана на колене и направи кръг върху мръсния под в основата на шахтата, навсякъде, където Галт би могъл да види кабела, пръта и контактите. Не откри пръстови отпечатъци, нито следи от обувки. Но откри места, където наскоро някой е стоял, и реши, че е логично той да е приклякал там, за да огледа по-добре смъртоносната си система.
Тя взе проби от десет места и ги постави в отделни пликове, като ги номерира според позицията на компаса: „десет градуса на североизток“, „седем градуса на юг“… После събра целия доказателствен материал и изкачи стълбището към фоайето с пъшкане и охкане, схваната от артрита. Потърси Пуласки в кабината на асансьора и огледа мястото на престъплението. Не беше разрушена напълно, въпреки че по стените имаше следи от черен дим, придружени с онази отвратителна миризма. Не искаше дори да се замисля какво е да пътуваш в този асансьор и изведнъж през теб да протекат тринайсет хиляди волта. „Слава Богу, че след първите няколко секунди жертвите са престанали да усещат каквото и да било“ — помисли си тя.
Пуласки беше поставил номерата и беше направил снимки.
— Намери ли нещо? — попита го.
— Не. Изследвах и кабината. Но панелът с бутоните не е бил отварян наскоро.
— Защото е действал от шахтата долу. А жертвите?
Лицето му се сгърчи и тя разбра, че задачата е била трудна за него. Но той отвърна с равен тон:
— Никакви следи. Но има нещо интересно. Ходилата и на тримата са мокри. И обувките.
— Може да е от пожарната?
— Не. Пожарът вече е бил угасен, когато момчетата са пристигнали.
— Вода. Наистина интересно. За да подобри проводимостта. Но как е успял да намокри обувките им?
— Каза, че труповете са три? — погледна го въпросително тя.
— Да — отвърна той.
— Но полицаят докладва, че жертвите са четири.
— Да, но само трима са загинали.
Той й подаде лист хартия.
— Какво е това? — попита го и се зачете.
На листа имаше име и телефонен номер.
— Данните за оцелялата. Реших, че ще искаш да говориш с нея. Казва се Сюзън Стрингър. В момента е в болницата „Сейнт Винсънт“. Обгазяване и обгаряния. Но ще се оправи. Ще я пуснат след около час.
Сакс вече клатеше глава.
— Не знам как може някой да е оцелял. След тринайсет хиляди волта.
— Тя е инвалид — отвърна Рон Пуласки. — В инвалидна количка. Количките имат гумени колела. Мисля, че това я е спасило.
51
— Как се справи? — попита я Райм още с влизането й в лабораторията.
— Рон ли? Беше малко разсеян. Но си свърши добре работата. Направи оглед на жертвите. Гадна работа. Но откри нещо интересно. Обувките и ходилата на всички жертви са мокри.
— Как е успял да го направи?
— Не знам.
— Как ти се стори Рон? Не мислиш ли, че е прекалено разстроен?
— Не прекалено. Но доста. Млад е още, Райм. На всеки се случва.
— Това не е извинение.
— Не, не е. Това е обяснение.
— Все тая — измърмори Райм. — Къде е той?