Полетът на Нощните ястреби
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полетът на Нощните ястреби». Краткое содержание книги:
Талноите са маяци за могъща нашественическа армия, пред чиято мощ не биха устояли дори обединените сили на Мидкемия и Цуранската империя.
Междувременно трима други агенти на Конклава — Каспар, Талвин и Калеб — се отправят към сърцето на империята Велики Кеш, за да неутрализират заговор, в който са замесени висши благородници, включително членове на императорската фамилия.
„Полетът на Нощните ястреби“ ни отвежда дълбоко в подземния свят и по коридорите на властта в Кеш, където героите трябва да се справят с агентите на мрака, за да спасят два свята.
— И ти се справи добре — каза той на втория си син.
Турган Бей беше свикал съвещание в императорските покои, с достатъчно храна, вино и ейл за двеста души. Повечето слуги се бяха разбягали, но най-верните бяха останали.
— Ваше величество, ще накарам да подготвят покоите за семейството ви до няколко дни — обясни Пазителят на цитаделата.
— Не бързам — отвърна Сезиоти. — Добре ми е и в моите. Тези стаи може и да са пригодени за един старец и множество момичета, но жените ми ще искат някои промени.
Императорът се настани на стола, на който бе седял дядо му, докато играеха шах с Каспар, и каза:
— Чух всяка твоя дума, Пъг. И видях ужаса, който се разигра преди колко… два часа? Но все още ми е трудно да повярвам какво се случи.
— Това е нормално, ваше величество. Злото, пред което се изправяме, е внушително и мнозина дори отказват да го възприемат. Накарайте историците да припишат смъртта на дядо ви и на останалите на някаква злополука. Инцидент с фойерверки, който е отнел живота на дядо ви и на тези около него. Не тормозете народа си с тайни. По-добре да ги оставим за нас.
— Ами тези, които ни нападнаха? — попита Дангаи.
Каспар погледна Пъг и той му кимна.
— Гвардията трябва да бъде разпусната до последния човек — каза бившият херцог. — И бих предложил да наблюдавате тези, които са служили най-близко до дядо ви. Варен е подготвял този план от години и мнозина от хората му са членове на Гилдията на смъртта.
— Други, като момичетата, които умряха тази нощ, са били омагьосани — каза Пъг. — Трябва да ги идентифицираме. Мога да накарам магьосниците от Звезден пристан да дойдат да проверят нещата.
— Как може да се защитим от подобно нещо? — попита Турган Бей.
— Преди години съпругът ми бе лорд в Островното кралство и кралят и принц Арута уважаваха мнението му. Тогава в двора имаше магьосници и една от задачите им бе да бдят за подобни опасности — обади се Миранда.
Сезиоти погледна брат си, който кимна.
— Бихте ли ни препоръчали някой, който да изпълнява тази длъжност при нас?
Пъг се поклони.
— Мога да ви изпратя доверен човек, който да ви съветва по магическите въпроси. Кешиец, може би дори от Истинската кръв.
Сезиоти кимна и опита да се усмихне, макар да не му беше весело.
— Приеми нашата благодарност, магьоснико, за това, че с приятелите си спаси нас, семействата ни и цялата нация. Как може да ти се отплатим?
Пъг замълча за момент.
— Не искаме отплата, защото извършихме правилното нещо. Но бих ви помолил да помислите над две неща. Първото е официално да признаете независимостта на Звезден пристан. Нещо, което е очевидно от години.
— Няма да е лесно да убедя лордовете, защото Звезден пристан заема централно място в Долината на сънищата, но ще се погрижа да стане. Какво друго?
— Ако в бъдеще в Мидкемия се появи подобна заплаха, да ни окажете помощ, дори да е извън границите на Кеш и да не засяга пряко интересите ви. Ще помислите ли и върху това?
— Преди щеше да ми е трудно да видя мъдростта в искането ви, но сега си представям как щяха да се чувстват Ролдем и Кралството, ако този безумец седеше на трона на дядо ми и командваше несравнимите ни армии. Ако имате нужда от помощ, само ни известете и Кеш ще се отзове.
— Това е всичко, което искам.
— Тогава мисля, че приключихме. Нека си починем, да запомним дядо ми с добрите му дела и да изтрием днешните ужаси от паметта си.
— Така казва Той, който е Кеш — произнесе Турган Бей.
— Повикайте семействата ни — каза Дангаи. — Искам жените и децата ми да са подръка.
— И внуците — добави императорът. — Нека се порадваме малко на детските гласове.
— Веднага — Турган се поклони и махна на слугите.
— Сега какво? — попита Миранда.
— Да хапнем нещо — усмихна се Пъг. — Изтощен съм.
Тя също се усмихна и го сръчка в ребрата с лакът.
— Говорех за друго.
Пъг помръкна.
— Ще изчакаме вести от Накор и ще преценим щетите. През последната седмица загубихме доста хора и някои от агентите ни са компрометирани. Трябва да направим някои размествания.
— Никога не свършва, нали?
— Да, не свършва. Но понякога побеждаваме и можем да си починем за малко.
— А сега?
Той я прегърна.
— Тази нощ да, любима.
Първите лъчи на слънцето вече надмогваха сутрешния хлад. Капките роса по тревата блестяха като диаманти. Накор, Пъг и Магнус бързаха към мястото, където бяха открили разлома.
— Тук беше! — каза Накор.
— Но вече го няма — отбеляза Пъг.
— Татко — обади се Магнус. — Дали Варен все пак е оцелял?