Нощна сянка
- Автор: Креймър Андреа
- Серия: Нощна сянка #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Когато стигнахме, заварихме Рен, Брин и Ансел да ни чакат. Козината ми настръхна, когато видях мястото, което Рен бе избрал за срещата ни — същата поляна, където за първи път спасих живота на Шей. Нямах никакво желание да я деля с никого и разсеяно разрових пръста с лапа, обзета от внезапно желание да бъда с Шей, а не с глутницата си. Опитвайки се да не изглеждам уплашена, предпазливо пристъпих към Рен. Той изглеждаше спокоен и мълчаливо очакваше завръщането на останалите.
Не след дълго Фей и Козет се показаха измежду дърветата.
— Къде е Дакс? — въпросът на Рен отекна в съзнанието на всички ни.
— Огладня — отвърна Фей и хвърли поглед през рамо.
В този миг Дакс излезе от гората, теглейки току-що убит елен след себе си.
— Ура за Дакс! — възторжен, Нев се спусна към него и като заби зъби в бута на убитото животно, помогна на Дакс да го довлече до нас.
Провесил език, Ансел се насочи към него.
— Първо алфите — изръмжа Дакс насреща му и Ансел легна на земята, прилепил уши до главата си.
— Извинявай, Рен.
— Няма нищо — Рен дойде до мен с мека стъпка и докосна муцуната ми със своята. — Гладна ли си?
Без следа от враждебност, той отърка муцуната си в моята. А може би не беше открил нищо? Поуспокоена от дружелюбното му държание, изведнъж усетих, че стомахът ми къркори от миризмата на прясно месо.
— Май да.
— Коя е любимата ти част? — побутна ме той към елена.
Мирисът на топла кръв прогони раздразнението ми и аз се облизах.
— Ребрата.
— Давай тогава.
Без да чакам втора покана, забих зъби в пресния труп. Рен се настани до мен и се зае да къса парчета месо от рамото на животното.
Останалите от глутницата също се доближиха и започнаха да се хранят, като гледаха да не ни пречат.
— Знам, че всички се наслаждавате на вкусния елен — Рен изпрати мисълта си към нас, без да спира да се храни. — Но трябва да ви съобщя някои неща.
— Какво открихте в пещерата? — попита Дакс с муцуна, от която капеше кръв.
— Няма да повярвате! — обади се Брин, а космите по гърба й настръхнаха.
— Много голям и много мъртъв паяк — отвърна Рен, докато откъсваше един от краката на елена от ставата.
— Звучи отвратително — Сабин се поотдръпна от нас, дали защото не беше гладна, или защото от мисълта за мутиралия паяк беше изгубила апетит.
— Колко голям? — попита Мейсън.
— Три път по-голям от Дакс — отвърна Ансел и облиза муцуната на Брин.
— Това ли е представата на Лоуган за домашен любимец? — изръмжа Нев и яростно заби зъби в хълбока на елена.
— Според мен е бил по-скоро страж, отколкото домашен любимец — каза Рен.
— Радвам се, че Лоуган има такова голямо доверие в способността ни да отбраняваме пещерата — изсумтя Сабин и Рен оголи зъби насреща й.
— Както и да е, паякът е мъртъв, а Лоуган ме помоли да го повикам незабавно, ако открием, че пещерата вече не се охранява.
— Кога те е помолил? — вдигнах поглед към него; изобщо не си спомнях подобно нещо.
— Обади ми се снощи, след като си тръгнахме от вас.
Положих глава върху лапите си, чудейки се колко ли пъти занапред Рен ще получава нареждания, за които няма да знам.
— Никак не се зарадва, когато му казах — продължи Рен. — Баща ми, Лоуган и Ефрон вече идват насам. Искат да проверят още нещо, но то не ни засяга.
Халдис. Изправих се и закрачих около глутницата, потънала в мисли. Идваха да проверят Халдис. Нямаше съмнение.
— А вие открихте ли нещо? — попита ни Рен.
— В планината се е навъртал вълк единак — протегна се Фей и разтръска козината си. — Още не съм го виждала, миризмата беше нова. Нищо друго.
Шей. Те също са се натъкнали на следите на Шей. Козината на гърба ми настръхна.
— Ни помен от Търсачи обаче — добави Дакс и преглътна огромен къс месо.
— Ние също не намерихме нищо — каза Нев и се отпусна на задните си лапи.
— Нито заек дори — подхвърли Мейсън и закачливо го гризна по ухото.